Изследователи от университета Дюк са създали мозъчен имплант, който може да осигурява комуникация само въз основа на мисли. Устройството е предназначено да помага на хора, които страдат от говорни нарушения или не могат да общуват вербално по една или друга причина. Първите експерименти са показали добри перспективи за разработката.
Експериментите за преобразуване на мозъчната активност в текст и гласова комуникация чрез сканиране на мозъчните сигнали на пациентите позволяват днес да се превеждат "мисли" в думи със скорост до 78 думи в минута. Това е все едно да слушате аудиокнига с два пъти по-ниска скорост, казват авторите на изследването.
Обикновено човек говори с до 160 думи в минута, което прави общуването живо и естествено. За да могат хората с говорни увреждания също да участват в такова общуване, те се нуждаят от по-точни сензори за мозъчна активност.
Екип от учени от университета Дюк, в сътрудничество с Лабораторията по биомедицинско инженерство към университета, са създали сензор за мозъчна дейност с 256 сензора върху парче пластмаса с размерите на пощенска марка. Новият сензор е в състояние да улавя сигнали от отделни неврони, което позволява да се определи тяхната активност с висока точност.
Учените не възнамеряват да четат мисли директно. Но чрез набор от сигнали за мускулите на говорния апарат - език, ларинкс и лицеви мускули - те очаквали да определят с висока точност неизказаните мисли на пациентите (речта се контролира от до 100 мускула, чиито сигнали трябва да се наблюдават).
По този начин мислено произнесената фраза трябва да се превърне в сигнали към мускулите и с помощта на тези данни, разчетени директно от мозъка, те трябваше да възпроизведат всичко, което пациентът иска да каже. В случай на пациент с дефект на говорния апарат мислите щяха да останат в кората на главния мозък и сигналите нямаше да пътуват по-нататък, но прочетени от сензора, те имат възможност да бъдат произнесени от компютъра.
Експеримент с четирима пациенти показва, че средната точност на разпознаване на мислено произнесени думи е 40 %, а максималната - 84 %. Алгоритъмът за разпознаване бил обучен в режим "слушане и повтаряне".
Пациентът произнасял безсмислени кратки комбинации от букви, по които алгоритъмът бил обучен да разпознава мозъчната активност за определена комбинация от звуци. Въпреки сравнително ниския процент на разпознати звуци, екипът от учени твърди, че това е успех. Факт е, че алгоритъмът е бил обучаван само 90 секунди по време на 15-минутния тест.
Точно толкова време са имали експериментаторите с всеки пациент. Това е станало по време на рутинни мозъчни операции на пациентите. Когато неврохирурзите приключвали операцията, те давали на учените 15 минути, за да работят с пациентите по тяхната програма. Без достъп до отворения мозък, където сензорът се поставя директно върху определена област от кората на главния мозък, работата не можела да бъде извършена.
На следващия етап учените ще създадат безжични сензори, които да работят с пациентите в нормални условия, а не в операционната зала. Някой ден това ще доведе до удобни мозъчни импланти, които да превеждат мислите в реч или цифрови съобщения.
Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg
