Националният осигурителен институт (НОИ) даде пояснения за реда на изчисляване на обезщетенията за безработица при краткосрочна работа в страна от ЕС.
През последните години се наблюдава увеличаване на броя на случаите, в които след заетост в България с продължителност, осигуряваща придобиването на право на обезщетение за безработица, с осигурителен доход обикновено около минималната работна заплата, лицата упражняват трудова дейност в друга държава-членка на ЕС с краткотрайна продължителност (от няколко дни до няколко седмици), с висок осигурителен доход, от който се определя размера на обезщетението, се посочва още в мотивите за предлаганите промени.
Тази практика беше наречена "френска безработица", тъй като Франция предимно е избирана като държава с краткотрайна заетост.
От 13 август 2024 г. при изчисляване на паричните обезщетения за безработица (ПОБ) на лица с придобит осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария ще се вземат предвид доходите, получавани от тях по време на последната им работа и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването им, независимо дали са упражнявали дейност в България или в друга държава членка на ЕС, ЕИП и Швейцария.
С промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) парламентът внесе справедливост и възможност да бъдат намалени злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, както и да бъдат създадени еднакви условия за изчисляване на този вид обезщетения за всички български граждани, се казва в съобщението.
Този нов ред за изчисляване се прилага само когато към 13 август 2024 г. ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение.
Отпуснатите ПОБ на лица с осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, продължават да се изплащат в определените размери и срок.
На заседание на Съвета за тристранно сътрудничество на 24 април т.г. Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, каза, че схемата с "френската безработица" (по-рано наричана "испанска") българи работят фиктивно във Франция, след което връщат се в България, регистрират се в Бюрата по труда и по европейски регламент получават 1800 лева месечно възнаграждение за безработица.
Добрин Иванов бе категоричен, че в България съществува законово установена практика, която води до източване на осигурителната система през обезщетенията за безработица.
В началото на август парламентът прие промени в КСО, които засегнаха реда за определяне на обезщетенията за безработица за осигуряващите се в България и в страна от Европейския съюз. С измененията депутатите уеднаквиха реда за определяне размера на обезщетението.
Предвижда се при формиране на размера на паричното обезщетение за безработица за хората, които работят за кратък период в държава член на ЕС, да се вземат предвид доходите за последните 24 месеца. Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти, при определяне размера на паричното обезщетение се вземат предвид: доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; всички доходи в България, както и тези в други страни, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, записа Народното събрание.
Източник/ци: gong.bg, dir.bg
