Американската армия разширява военното си присъствие в Близкия изток, докато Белият дом поставя условия на Техеран, а вътрешните протести в страната се задълбочават.
Пентагонът ще разположи изтребители и системи за противоракетна отбрана в американски военни бази в близост до Иран, съобщи ABC News, позовавайки се на свои източници.
Тези сили ще допълнят група самолетоносачи, които могат да пристигнат в региона в рамките на около една седмица. Военновъздушните сили и системите за ПРО ще бъдат разположени в американски бази в Персийския залив, като общият брой на американските войски в района достига около 30 000 души.
Поне един американски самолетоносач ще бъде разположен в Близкия изток до края на януари, съобщава Fox News. По-рано за първи път регионът е останал без американска ударна авиационна група по време на пика на ескалацията с Иран.
Анализаторите на Eurasia Group смятат, че това военно укрепване ще увеличи вероятността от удар срещу Иран и че тази заплаха ще остане висока през първата половина на 2026 г.
Белият дом вече допусна възможност за военна намеса
В началото на януари американската администрация публично повдигна въпроса за възможна военна намеса в Иран за първи път.
На 2 януари президентът Доналд Тръмп написа в Truth Social, че ако Иран започне насилствено да потиска протестите, САЩ ще „се притекат на помощ“ на демонстрантите.
Говорител на Белия дом потвърди, че това се отнася конкретно за потенциален военен отговор, като добави, че американският лидер многократно е показвал, че държи на думата си.
Вашингтон поставя условия за дипломатическо решение
Американската администрация заявява, че се надява ситуацията да бъде разрешена по дипломатически път, но при изпълнение на конкретни условия от страна на Техеран.
Това заяви специалният пратеник на президента на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф на конференция на Израелско-американския съвет във Флорида.
По думите му Иран трябва да направи компромис, тъй като икономиката му е „в тежко положение“. Сред условията той посочи обогатяването на уран, намаляване на запасите от ракети и ядрен материал, както и предоставяне на гаранции.
Според Уиткоф Иран в момента разполага с приблизително 2000 кг обогатен ядрен материал, като различни оценки варират от 3,67% до 60%.
„Ако искат да се върнат в Лигата на нациите, можем да разрешим тези четири въпроса дипломатически и това би било отлично решение. Алтернативата е лоша“, заяви той.
На въпрос дали има послание към иранския народ, който иска падането на режима, Уиткоф отговори: „Това са невероятно смели хора и ние сме с тях.“
Протестите се възприемат като сериозна заплаха за режима
Протестите в Иран, избухнали в края на декември, представляват една от най-сериозните заплахи за ръководството на страната, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на експерти и анализатори.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей, един от най-дълго управляващите лидери в Близкия изток, е изправен пред „екзистенциален избор“, ако иска да запази властта си, отбелязва изданието.
Според бившия високопоставен служител на американското разузнаване Норман Руле, Иран може да разреши икономическите проблеми, които подхранват недоволството, само ако международните санкции бъдат облекчени. За да се стигне до това, Хаменей ще трябва да направи компромиси, особено по отношение на ядрената програма.
Руле смята, че режимът ще трябва да направи отстъпки не само за обогатяването на уран, но и за ракетната си програма и дейността на външното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, който подкрепя мрежа от въоръжени групировки.
Опасения от смяна на режима
Според същия анализатор, без компромис, иранският лидер е изправен пред бъдеще, „в което националните протести са неизбежни, а вероятността от смяна на режима е висока, било то поради народни вълнения, било поради външни действия“.
Други експерти, цитирани от Wall Street Journal, смятат, че вълненията в страната неизбежно ще се разпалят отново, независимо от суровото им потушаване.
„Без сериозни компромиси, пропастта между населението и държавата е непреодолима“, заявява Пейман Джафари, експерт в колежа „Уилям и Мери“ във Вирджиния.
Анализаторите отбелязват още, че вътрешният кръг около Хаменей обсъжда възможни сценарии при евентуалното му оттегляне, като смятат, че Ислямският революционен гвардейски корпус остава най-силната политическа и икономическа сила в страната.
История на протести и хиляди жертви
От 1989 г., когато Хаменей пое духовното ръководство на Иран, страната е преживяла редица масови протести, включително студентските вълнения през 1999 г., протестите след изборите през 2009 г., демонстрациите срещу цените на горивата през 2019 г. и масовите протести след смъртта на 22-годишната Махса Амини през 2022 г.
Активисти за човешки права изчисляват, че най-малко 2 600 души са загинали по време на настоящите протести, което е най-високият брой смъртни случаи при управлението на Хаменей, според Wall Street Journal. Базираната в Осло организация IHRNGO съобщава за 3 400 смъртни случая, като отбелязва, че прекъсванията на интернет затрудняват точната оценка.
Иранските власти обвиняват САЩ и Израел за протестите, които избухнаха на фона на рязко покачване на цените и срив на риала. Хаменей заяви, че протестиращите се опитват да угодят на Тръмп, чиито ръце били „оцапани с кръвта на иранците“.
