Подписването на споразумение за обмен на класифицирана информация в сферата на отбраната отново насочи вниманието към военното сътрудничество между Сърбия и Израел.
Сръбското правителство заявява, че новото споразумение създава условия за сътрудничество между двете държави в областта на отбранителната индустрия, но без да разкрива подробности.
Опозицията критикува задълбочаването на отношенията с Израел, като посочва, че това се случва в неподходящ момент заради военните операции в Газа и участието на страната в конфликта с Иран.
Коментирайки тези оценки, сръбският президент Александър Вучич заяви на 5 май, че не възнамерява да се оправдава пред никого и че Сърбия поддържа отношения както с Иран, така и с Израел.
Консултантът по сигурност и геополитика Никола Лунич посочва, че подобни споразумения са първата стъпка, която държавите предприемат при износ на модерни военни технологии, и предполага, че това е случаят и сега.
„Нито една компания от отбранителната индустрия с модерни продукти няма да работи в трета държава, ако технологията ѝ не е адекватно защитена“, каза Лунич пред Радио „Свободна Европа“.
Израел не е единствената държава, с която Сърбия обменя и защитава секретни данни. Белград има подобни споразумения с над 20 държави и международни организации.
Какво беше подписано с Израел?
Министерствата на отбраната на Сърбия и Израел подписаха Общ договор за сигурност за обмен и взаимна защита на класифицирана информация в сферата на отбраната.
„Целите на това споразумение са да гарантира защитата на класифицираните данни, предавани или обменяни между страните, защитата на обектите, сигурността на персонала и други въпроси, по които страните взаимно се договорят“, заяви представителят на сръбското Министерство на отбраната Марко Йованович пред парламентарната комисия по отбрана.
Той не уточни за кои проекти става дума, но добави, че инициативата е дошла от израелска страна.
Прилагане преди ратификацията
Споразумението с Израел е влязло в сила още преди сръбският парламент да го ратифицира.
По искане на сръбското правителство парламентарната комисия по отбрана и вътрешни работи на 29 април е дала съгласие за временното му прилагане до официалното му влизане в сила.
Това е възможно по закон, ако правителството посочи, че е необходима спешност.
На въпросите на опозицията защо се настоява за бърза процедура Марко Йованович отговори, че прилагането на споразумението ще позволи възможно най-скоро да влезе в сила договорът за „оборудване с оръжия и повишаване на оперативните способности на сръбската армия“.
Той не уточни дали това е свързано с обявената съвместна фабрика за дронове.
Какво се знае за фабриката за дронове?
На 14 април Вучич обяви, че Сърбия ще изгради на своя територия заедно с Израел фабрика за „най-добрите дронове в тази част на света“.
Балканската разследваща мрежа и израелският вестник „Хаарец“ съобщиха, че Белград е постигнал договорка с израелския военен гигант Elbit Systems.
Според данни, получени от „Свободна Европа“ от Министерството на вътрешната и външната търговия, Сърбия вече е закупувала оръжие и военно оборудване от Elbit Systems.
През август 2025 г. израелски медии съобщиха, че Сърбия е подписала договор с компанията за доставка на модерни оръжия и военно оборудване на стойност 1,64 милиарда долара. Сръбските власти нито потвърдиха, нито отрекоха информацията.
С кого Сърбия има подобни споразумения?
Обменът на класифицирана информация с други държави е регламентиран със закон, но само при наличие на подписани двустранни споразумения.
От 2011 г. Белград има такива документи с НАТО, Европейския съюз и някои негови членки, Русия, Обединените арабски емирства, Алжир, както и със Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия и Унгария.
Никола Лунич подчертава, че тези договори са особено важни в отбранителната индустрия, за да не достига чувствителна информация до трети страни.
„Ако две компании се договорят за разработването на проект, тогава данните, технологиите, разработките и изследванията се защитават подробно чрез оперативни процедури и регулации, които се основават на споразумението между двете държави“, каза той.
Споразуменията, които не съдържат в заглавието си думата „отбрана“, са по-общи и обхващат всички сфери, в които се обменя конфиденциална информация.
Това включва сътрудничество в областта на сигурността, полицията, борбата с организираната престъпност, тероризма, трафика на хора и наркотици. Те защитават и поверителни доклади между външните министерства, търговски тайни в стратегически проекти като енергетика и инфраструктура, както и информация в рамките на международната правна помощ.
Такова е например споразумението с Европейския съюз, подписано през 2011 г. по време на управлението на Демократическата партия. То позволява сътрудничество в рамките на общата външна политика и политиката за сигурност, както и достъп до данни, важни за реформите в секторите сигурност и правосъдие.
Подобни договори съществуват и със Словения, Чехия, Испания, Румъния и Люксембург. Споразумението с НАТО от 2008 г. определя правилата за работа с класифицирана информация в рамките на програмата „Партньорство за мир“, в която Сърбия участва, въпреки че не е член на алианса.
Документът е бил условие за провеждането на съвместни военни учения и участие в международни мироопазващи мисии.
След идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2014 г. Сърбия подписа подобно споразумение и с Русия. Месец по-късно се проведе първото съвместно военно учение.
Оттогава Белград придоби от Москва самолети МиГ-29, танкове, бронетехника, хеликоптери, системи за противовъздушна отбрана и ракети.
През последните десет години Сърбия закупи оръжия и от Китай, включително системи за ПВО, бойни дронове и свръхзвукови балистични ракети.
Белград и Пекин нямат общо рамково споразумение за защита на класифицирани данни, а поверителността се урежда чрез отделни клаузи в конкретните договори.
Въпреки многократните предупреждения на ЕС и САЩ относно задълбочаването на военното сътрудничество с Китай и Русия, досега не са предприети конкретни мерки.
САЩ също нямат двустранно споразумение със Сърбия за защита на класифицирана информация.
Сътрудничеството се осъществява чрез специални договори като Споразумението за статута на силите от 2006 г., споразумението за борба с наркотиците от 2014 г. и договора за екстрадиция от 2016 г.
Белград не е купувал модерни оръжия от САЩ, а американската страна е подпомагала сръбската армия с дарения на високопроходими автомобили.
Споразумението между Франция и Сърбия от 2018 г. предвижда установяване на правила за сигурност, приложими към всички форми на сътрудничество.
След това двете държави задълбочиха военното си партньорство, като Сърбия закупи от Франция системи за ПВО, радари и хеликоптери.
По договор от 2024 г. на стойност 2,7 милиарда евро Белград поръча и 12 изтребителя „Рафал“.
Износ на оръжие за Израел
Споразумението с Израел е специфично, защото е фокусирано върху отбраната.
По думите на Вучич доставките на боеприпаси от Сърбия за Израел са били ускорени след атаката на „Хамас“ през октомври 2023 г.
След това Израел започна сухопътна офанзива в Газа, довела до масови жертви сред палестинското цивилно население, разрушения и хуманитарна криза.
Въпреки призивите на ООН за прекратяване на оръжейните доставки за Израел, международни журналистически разследвания показват, че износът на оръжие от Сърбия към страната е нараснал 30 пъти.
След израелските удари срещу Иран през юни 2025 г. Вучич заяви, че и двете държави са „приятелски“ за него, а Министерството на отбраната обяви временно спиране на износа на оръжие по негово нареждане.
„Свободна Европа“ установи, че само през февруари и март тази година два товарни самолета на частна израелска авиокомпания са посетили Белград поне девет пъти. Става дума за самолети, специализирани в превоз на товари като оръжие.
Според информация, потвърдена от две държавни оръжейни фабрики, износът на оръжие е бил възобновен още през февруари.
Според данни на сръбската статистическа служба през 2025 г. за Израел са били изнесени оръжия и боеприпаси на стойност около 1,3 милиона долара.
Това вероятно не са окончателните суми, тъй като данните отразяват само част от износа.
Точна информация не е публично достъпна, тъй като от години държавата не публикува подробности за това какви оръжия и военно оборудване изнася, за кого, в какви количества и на каква стойност. | БГНЕС
