Предстои ли руско-турски „развод” ?
Вече година и половина се отлага посещение на Путин в Турция. И не заради решението на съда в Хага. Турция и Русия са в „принудителен брак“. Анкара не смее да влезе в пълномащабна конфронтация с Москва, защото цената й ще бъде непропорционално висока, пише колумнистът Гюнлюгу Дженк Басламис.
Последните събития в Сирия отново показаха колко крехки са отношенията между Турция и Русия. Въпреки че проправителствените медии в Турция обичат да говорят за „турско-руския меден месец“, или да изтъкват идеалността на тези отношения при всяка възможност, не е тайна, че между двете столици духат студени ветрове от почти година и половина. Причините са различни - от Украйна до Сирия, като най-конкретната последица е окончателното отлагане на посещението на руския президент Владимир Путин в Турция.
Руската дипломация има една интересна особеност: вместо да реагира незабавно на неприятни проблеми, тя търпеливо изчаква, но в същото време си води бележки и в крайна сметка един ден „избухва“. Протурските джихадисти превзеха изненадващо Алепо, почти без бой. Москва все още не е направила остро изявление срещу Анкара. Преди две седмици обаче специалният представител на руския президент за Сирия Александър Лаврентиев нарече Турция окупатор, което даде зелена светлина на остри коментари в руските медии след превземането на Алепо.
В основата на обвиненията е твърдението, че Турция се стреми към границите на „Туран“. "Московский комсомолец" подчертава, че Анкара се опитва да привлече в орбитата си бившите съветски републики - Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и води подобна политика на Балканите, Албания, Косово, Босна и Херцеговина. Вестникът пише, че Турция иска да обедини под свое ръководство народите от тюркски произход, живеещи в Русия, и тази политика представлява заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Русия.
Отбелязва се, че Ердоган бе обещал на Путин да разоръжи терористите в Идлиб, но го е предал. Обвинения срещу Турция и Ердоган се чуват и в други медии, но трябва да се подчертае, че всички тези коментари отразяват крехкия характер на отношенията между Анкара и Москва, които всеки момент могат да се обърнат в друга посока.
Въпреки периодите на приятелство и сътрудничество, думата, която най-добре обобщава историята на турско-руските отношения, е „съперничество“. Самото съперничество обаче не е достатъчно, за да се разбере същността на отношенията, трябва да се добави и думата „прагматизъм“.
Най-добрият пример за това какво може да се случи, когато две държави се настъпят по пръстите, е Сирия и по-специално свалянето от страна на Турция на руския самолет, влязъл във въздушното й пространство на 24 ноември 2015 г. Едно бързо търсене в интернет ще покаже, че думите на Путин към Турция този ден са може би най-суровите в историята на неговото президентство.
По този начин можем да говорим за вид отношения на „принудителен брак” и принудителна зависимост, когато страните действат не толкова доброволно, колкото под влияние на условия и обстоятелства.
Колко време ще продължи връзката основана на вземане и даване? Докато една от страните не започне да мисли, че дава повече, отколкото получава.
Светослав Атаджанов
