Украйна е изправена пред проблем, който няма бързо решение.
През януари руската армия премина нежелан исторически праг - тя вече е воювала в Украйна по-дълго, отколкото Червената армия на Сталин се е сражавала срещу Вермахта на Хитлер.
Когато Русия започна пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г., малцина очакваха Украйна да успее да се задържи дълго. Украйна направи повече от това просто да се задържи. През петата година от войната тя забави руското настъпление до ледникови темпове и притисна президента Владимир Путин в ъгъла - неспособен да спечели войната, но и да намери изход от нея.
Сега обаче Украйна е изправена пред проблем, който няма бързо решение. Най-вече средствата ѝ за противовъздушна отбрана, и по-специално ракетите-прехващачи за системите Patriot, намаляват, а Путин планира да се възползва максимално от това. След повече от 50 месеца война следващите няколко може да се окажат решаващи.
По много показатели инициативата през 2026 г. е на страната на Украйна. Русия е постигнала малки успехи по фронтовата линия на висока цена. Смята се, че тя понася около 30 000 жертви месечно, а използването на чуждестранни бойци и предлагането на големи суми на бивши военнослужещи, за да се върнат на служба, показват, че на Москва все по-трудно ѝ се удава да попълва редиците си. В някои месеци Украйна успя да си върне територии.
При до голяма степен замразен фронт бойните действия се прехвърлиха във въздуха. И там Украйна успява да се задържи. Украинските атаки с дронове срещу сухопътния маршрут за доставки на Русия към Крим и срещу петролни рафинерии дълбоко в Русия наложиха ограничения върху горивата. Ударите по руските пристанища в Черно и Азовско море пък означаваха, че руският износ на зърно през август е бил най-ниският от 10 години.
Руснаците вече са по-малко изолирани от войната, а обществената подкрепа за нея започва да отслабва. Дори руските военни блогъри - обикновено надеждно подкрепящи „специалната военна операция“ на Путин в Украйна - започнаха да недоволстват. Тази пролет Юрий Подоляка, роден в Украйна и яростно проруски настроен блогър с повече от два милиона последователи в Telegram, похвали украинската армия за сериозността ѝ.
„Те се учат много бързо, между другото“, заяви той в канала си, „много по-бързо от нас“.
Нищо от това обаче не означава, че Русия вече е загубила войната. Путин изглежда е твърдо решен да плати всяка необходима цена - човешка или финансова - за да я спечели. В продължение на месеци това можеше да се разглежда като отказ да приеме реалността на бойното поле. Но с изчерпването на украинските запаси от ракети-прехващачи той има основания за оптимизъм.
Войната в Иран намали световните запаси от ракети-прехващачи Patriot - американските наличности са намалели с около 65%, а през юли САЩ временно спряха някои доставки на оръжия за Украйна. През същия месец президентът Доналд Тръмп първоначално даде надежда, а след това я разби, че ще проправи пътя за производство на системата Patriot в Украйна по лиценз.
Някои европейски правителства предадоха част от своите системи Patriot на Украйна, но други засега запазват запасите си. За момента Украйна разполага предимно с неактивни батареи Patriot и има малко основания да бъде уверена, че скоро ще пристигнат още ракети-прехващачи.
Русия, знаейки колко са изчерпани украинските средства за отбрана, увеличи производството и вече значително засили въздушните си удари. През юли разследващи на ООН заявиха, че цивилните жертви и жертвите сред децата в Украйна са достигнали най-високите нива от началото на войната.
Русия използва и нови оръжия, включително дронове с реактивни двигатели и модернизирани ракети, насочвайки ги към нови цели и подготвяйки се за „масирани удари“ по украинската енергийна мрежа с наближаването на зимата.
Миналата зима руските дронове и ракети нанесоха огромни щети на украинската система за производство на електроенергия, прекъсвайки снабдяването с електричество, отопление и вода за милиони хора по време на най-студените температури от повече от десетилетие.
Тази зима почти сигурно ще бъде още по-тежка. Русия усъвършенства тактиката си, като нанася удари по електроцентрали по начин, който причинява максимални щети на електрическата мрежа и усложнява възстановяването ѝ.
Целта е цивилното население на Украйна да остане без отопление и моралът му да бъде пречупен, с надеждата президентът Володимир Зеленски да поиска мир при руските условия. Путин може също да изчислява, че с увеличаването на цивилните жертви и разрушенията в украинските градове съюзниците на Украйна ще окажат натиск върху Зеленски да търси споразумение, особено на фона на продължаващите призиви на Киев за милиарди допълнителни долари.
Путин също така засилва икономическия натиск върху Украйна, като атакува пристанищата ѝ в Черно море и принуждава страната да използва обходни маршрути за износ на зърно. Този натиск се засилва от руските удари по транспортната мрежа на Украйна, енергийната инфраструктура и стоманодобивните предприятия.
Умората от войната не е трудно да бъде открита в Украйна, но тя не е довела до загуба на доверие в армията или до рязко увеличаване на обществената подкрепа за отстъпване на територии в името на мира.
Проучване от август показа, че 60% от украинците са против териториални отстъпки в Донбас в замяна на мир, макар приблизително същият дял да е готов да приеме замразяване на фронтовата линия като част от споразумение, което прекратява войната, при условие че Украйна получи гаранции за сигурност от Запада.
Много украинци ще ви кажат, че независимо от споразумението Путин ще го използва, за да си поеме дъх, преди да поднови бойните действия.
Безмилостната кампания на Путин с дронове и ракети ще подложи на изпитание издръжливостта на Украйна, макар че това не означава непременно, че ще ускори руското настъпление по суша. Ако Украйна успее да премине през тази зима, Путин ще е изчерпал още един път за ескалация, а с нарастващото усещане от страна на руснаците на икономическите последици от войната той ще остане с малко, ако изобщо има, добри възможности.
Путин последователно е подценявал Украйна. Възможно е да прави това отново. При всички положения следващите няколко месеца може да се окажат сред най-значимите в хода на тази война. | БГНЕС
------
Раджан Менон, „Ню Йорк Таймс“
