Пекин предприема най-голямата програма за корабостроене в близката история в опит да се изравни с възможностите на ВМС на САЩ и да промени баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион, пише The National Interest.
„До 2040 г. подводните сили на ВМС на НОАК могат сериозно да оспорят регионалното морско господство на САЩ, усложнявайки реагирането при кризи, проекцията на сила и съюзническата отбрана“, заяви в понеделник контраадмирал Майкъл Брукс, командир на Службата за военноморско разузнаване (ONI), в показания пред Комисията за икономически преглед и сигурност между САЩ и Китай, конгресен комитет, създаден да проучва рисковете за националната сигурност, породени от Китай.
Според началника на военноморското разузнаване, Китай се стреми да разполага с приблизително 40 ядрени подводници до 2035 г., включително няколко нови класа такива подводници.
Досега китайската стратегия и корабостроене дават приоритет на дизелово-електрически конструкции. Тези подводници са по-евтини и по-лесни за производство. Те обаче могат да бъдат и по-шумни – и следователно по-уязвими за откриване и унищожаване – а също така имат ограничен обхват в сравнение с ядрените подводници. Военноморските сили на Народно-освободителната армия (PLAN) планират да имат флот от поне 80 ударни подводници.
Брукс свидетелства пред Комисията по време на изслушване относно баланса на силите в
Пекин също така планира да увеличи флота си от подводници с управляеми ракети с между 20 и 30 нови ядрени крилати и балистични ракетни подводници. Първите са специализирани в операции по наземни нападения, докато вторите са оборудвани с балистични ракети, които могат да поразяват цели на хиляди мили разстояние и често носят ядрени бойни глави.
През цялата си вековна история Китай отдавна не е успявал да даде приоритет на своите военноморски сили. По време на имперската си епоха Китай исторически се е смятал за превъзхождащ другите нации и не е виждал особена причина да се протяга отвъд моретата, за да се ангажира с тях. За съжаление, тази самоналожена изолация доведе Китай до неговия „Век на унижението“, през който той остана на милостта на чужди сили и техните флоти.
След като Китайската народна република спечели гражданската война в страната през 1949 г., тя се съсредоточи върху изграждането на модерен военноморски флот, за да гарантира своя суверенитет.
Въпреки това, през по-голямата част от 20-ти век китайският военноморски флот се фокусира върху крайбрежните бойни действия – това, което днес бихме нарекли „военноморски флот за зелени води“, фокусиран върху крайбрежна самозащита, с известен капацитет за действие по-дълбоко в океана, но без истински дълбоководни способности. Днес Пекин се насочва към военноморски сили за „сини води“ с възможност за разполагане по целия свят и провеждане на устойчиви операции за проектиране на сили и военни операции.
„Подходът на Китай към морската област се е развил значително. Докато историческите разкази често се фокусират върху крайбрежната и регионалната отбрана, днес военната модернизация на Китай отразява амбицията да действа по-далеч от бреговете си, да защитава стратегическите си интереси и да оформя резултатите в оспорвани райони – особено в Източнокитайско и Южнокитайско море и околните подходи“, заяви вицеадмирал Ричард Сейф, командир на подводните сили, в показания пред комисията.
Китай разполага с приблизително 59 подводници от всички видове.
Военноморските сили на САЩ поддържат най-големия и най-боеспособен подводен флот в света с приблизително 71 подводници. Подводният флот на ВМС има три различни категории: атакуващи, с управляеми ракети и с балистични ракети.
Неотдавнашен инцидент в конфликта с Иран подчерта полезността на подводницата в съвременната война. Миналата седмица неидентифицирана бързоходна подводница на ВМС потопи иранската фрегата IRIS Dena в Индийския океан край бреговете на Шри Ланка.
При евентуален сблъсък с Китай в Индо-Тихоокеанския регион, флотилията от бързодействащи подводници на ВМС ще има достатъчно място и цели за лов. Но заплахата от нарастващия китайски подводен флот ще принуди ВМС на САЩ да вземат предпазни мерки.
За автора: Ставрос Атламазоглу
Ставрос Атламазоглу е опитен журналист по въпросите на отбраната, специализиран в специални операции , и ветеран от гръцката армия (национална служба в 575-ти батальон на морската пехота и щаба на армията). Той е бакалавър от университета „Джонс Хопкинс“ и магистър от Училището за напреднали международни изследвания „Джонс Хопкинс“ (SAIS).
trud.bg
