Каквито и да са били недостатъците на Буш в Ирак, той разбираше, че трябва да спечели.
Когато се кандидатира за президент през 2016 г., Доналд Тръмп заяви, че не е подкрепял войната в Ирак. По време на дебат на Републиканската партия в Южна Каролина той изрази позицията си с характерната си прямота: „Очевидно войната в Ирак беше една голяма, дебела грешка. Джордж Буш допусна грешка.“
В Белия дом президентът Тръмп показа готовност да използва военна сила, стига операцията да бъде с ограничена продължителност. Днес обаче, докато Техеран продължава да оказва съпротива, той се оказва в ситуация, подобна на тази, в която президентът Джордж Буш се намираше с Ирак преди изпращането на допълнителни американски войски.
Тръмп е подложен и на същия натиск да се изтегли възможно най-бързо. Щетите, които американските военни удари и икономическият натиск нанасят, са реални и значителни. Техеран обаче отказва да капитулира.
Една от грешките на Буш беше речта му през май 2003 г. от борда на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“. Никой не помни какво точно каза тогава, но всички помнят транспаранта „Мисията е изпълнена“, който стоеше зад него. Сега Тръмп публикува в Truth Social изображение, на което се извисява над оцветения в сепия спомен за провала на Буш, и обявява „Мисията е изпълнена“, внушавайки, че този път това наистина е така.
Но Тръмп не е изпълнил мисията си в Иран.
Военната операция, за която той заяви, че ще продължи четири до шест седмици, вече навлиза в седмия си месец. Самият президент редува тържествени обещания за унищожение с призиви за прекратяване на огъня. Американците могат да се запитат как Иран може да проявява такава непреклонност, ако САЩ наистина постигат победите, за които говори президентът.
„Цялата страна може да бъде унищожена за една нощ и тази нощ може да бъде утре вечер“, заяви президентът Тръмп през април. Когато продължаваш да обещаваш решителни действия за прекратяване на войната, а в последния момент се оттегляш, приятели и противници стигат до извода, че подобни заплахи са празни думи, краткотрайни бури, които Техеран ще успее да преживее.
Каквито и да са били недостатъците на Буш в Ирак, той разбираше, че трябва да спечели. Без ясна победа загубата на живота на хиляди американци щеше да се окаже напразна, а доверието към САЩ щеше да бъде накърнено за десетилетия.
Затова той направи непопулярния избор да удвои усилията чрез т.нар. „surge“, като изпрати още войски и изцяло промени стратегията. Всички искаха да се изтеглят, включително много консерватори. Сред скептиците бяха и някои от най-високопоставените членове на неговата администрация.
Буш обеща на Боб Удуърд: „Няма да се изтегля, дори ако Лора и Барни“, неговата съпруга и кучето им, „са единствените, които ме подкрепят“. Тези думи показваха неговата решимост.
В Белия дом, където бях главен автор на речите му, никога не сме се съмнявали. „Били“, каза ми президентът, „няма да изоставим народа на Ирак така, както изоставихме народа на Виетнам, от покрива на посолство.“ Това превърна президентството му в самотно начинание.
Трябва да се признае и нещо на критиците на Буш от онова време, сред които имаше пенсионирани генерали и републиканци в Конгреса. Откритото им несъгласие определено беше за предпочитане пред потайния начин, по който Барак Обама обяви през 2009 г. във военната академия „Уест Пойнт“ изпращането на още 30 000 военнослужещи в Афганистан, което самият той беше определил като „необходимата война“, а в следващия момент подкопа цялото решение, като заяви, че изтеглянето им ще започне след 18 месеца. Да не говорим за пълното унижение, съпътствало изтеглянето на американските войски от Афганистан при Джо Байдън.
За разлика от това, допълнителните войски, които Буш изпрати в Ирак, доведоха до решителен обрат във войната, подпомогнати от т.нар. „Пробуждане в Анбар“, при което сунитски шейхове се разбунтуваха срещу „Ал Кайда“.
За вашингтонските експерти този военен успех се превърна в непростимия грях на Буш: той спечели война, която експертите вече бяха обявили за загубена. И те никога не му простиха за това.
Урокът за Тръмп е, че независимо какво казват критиците му за Иран, много от тях просто не искат той да успее, независимо от цената за доверието към САЩ. Президентите, които не успяват да спечелят войните, които са започнали, обикновено не са третирани благосклонно от историята.
Несъмнено Джордж У. Буш е последният човек, от когото Тръмп смята, че има нужда от съвет. Ситуацията около Иран обаче изглежда се изостря. Ако всичко се взриви, независимо дали сега или след няколко години, това ще накара американците да се страхуват от нов опит за противопоставяне с Техеран.
Настояването на Буш за победа показва възможен път към възстановяване на моралния и военния авторитет на Америка, а дори и към запазване на наследството на Тръмп. І БГНЕС
-------
Авторът Уилям Макгърн е член на редакционния съвет на „Уолстрийт джърнъл“ и всяка вторник пише седмичната си колонка „Мейн стрийт“ за изданието. Преди това е бил главен автор на речите на президента Джордж У. Буш.
