Финландия завърши изграждането на 200-километрова защитна ограда по границата си с Русия, укрепвайки най-дългата граница на НАТО с държава, обвинявана в засилени хибридни атаки срещу Европа, съобщава Euronews.
Проектът беше стартиран, след като пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени средата за сигурност на Финландия и подтикна страната да се откаже от десетилетната си политика на необвързаност във военно отношение и да се присъедини към НАТО през април 2023 г.
Обвинения за "хибридна война"
По-късно същата година над 1300 мигранти без визи пристигнаха на източната граница на Финландия. Хелзинки обвини Москва във водене на "хибридна война“ чрез организиране на придвижването на граждани на трети страни към границата - обвинение, което Кремъл отхвърли.
Финландия затвори сухопътната си граница с Русия в края на 2023 г. С изключение на краткотрайното отваряне на два гранични пункта през декември същата година, границата остава затворена оттогава насам.
"Днес обстановката е спокойна, но напрегната, а какво ще се случи утре – наистина не знаем“, заяви в понеделник министърът на вътрешните работи Мари Рантанен пред журналисти по време на събитие близо до граничния пункт "Нуйямаа“ в Югоизточна Финландия.
Оградата с височина 4,5 метра е изградена на отделни участъци и е оборудвана с камери и сензори.
Тя обхваща 200 километра от границата на Финландия с Русия, която е с обща дължина 1340 километра, като по-голямата част от съоръжението е разположена в югоизточната част.
"Това е елемент от нашата гранична сигурност, който ни помага при наблюдението, но също така служи за недопускане на хора на финландска територия, ако се наложи“, заяви Рантанен.
Новата ограда е струвала 356 милиона евро, а годишните разходи за поддръжка се оценяват на 2–3 милиона евро, сочат данни на финландските гранични власти.
Въпреки бързото развитие на технологиите за дронове, физическата преграда все още се разглежда като „най-доброто решение за контрол на струпвания от хора“, отбеляза Ерки Матилайнен, ръководител на проекта към Граничната охрана.
Рантанен посочи, че оградата може да бъде удължена, и призова за по-голяма финансова подкрепа от ЕС за държавите по източната граница на съюза.
"Това, от което имаме особена нужда, е финансиране от ЕС за източните държави членки, за да могат да се реализират подобни проекти“, каза тя.
Миналата седмица Хелзинки предложи удължаване на действието на Закона за граничната сигурност до края на 2028 година.
Законодателството позволява на Финландия, при извънредни обстоятелства, да ограничи приемането на молби за убежище в определени участъци от границата, когато се прецени, че суверенитетът или националната сигурност са застрашени.
Законът предизвика спорове, като правни експерти предупреждават, че той крие риск от нарушаване на международните задължения на Финландия в областта на правата на човека и на правото на ЕС.
Подобни съоръжения са изградени и на други места по източния фланг на НАТО и ЕС, докато държавите, граничещи с Русия и Беларус, укрепват границите си.
dnes.bg
