Креативността на един артист идва от безкрайното любопитство и от нуждата да бъде винаги на някакво ново място. Ти сам си го създаваш с любопитството към него, как това нещо да стане интересно – ако имам нещо пред очите си, как да си го направя по-интересно, как да го направя такова, каквото то никога не е било и така да зарадвам себе си естетически и морално. Това каза визуалният артист и певец Иво Димчев в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.
"Понякога комфортът не е нещо ежедневно и обикновено, а комфортът е да ти е ново, да ти е странно, да ти е интересно, да ти е необичайно. За мен комфортът е непрекъснато да откривам нещо ново, дали ще е за себе си, дали ще е за работата ми, няма никакво значение. И това е начин човек да преоткрие себе си,“ добави гостът и сподели, че много бързо му омръзват неща, места, хора и има нужда от постоянна промяна, което пък го прави много продуктивен. Според него публиката има нужда да види нещо различно, има нужда да им бъде показано, че има и друг вид изкуство, визирайки участието си в английското шоу за таланти X Factor, където Димчев излиза на сцената със своя авторска музика. "И Саймън (Кауъл), и Роби Уилямс през цялото време ме подкрепяха, защото разбират, че това е единственият шанс за тези хора, за младата публика, да видят, че има и друг вид entertainment, че има и друг вид начин на правене на музика, на изкуство.“
Опитите му в киното също са участия в ексцентрични и алтернативни проекти, като първият пълнометражен игрален филм "φ1.618“ на аниматора Теодор Ушев, както и в документалния филм, проследяващ собствените му живот и изяви "В Ада с Иво“ на режисьора Кристина Николова. "В кинематографичното е моментът, в който най-много позволих да ми се влезе в личното пространство, в отношението ми с моето семейство. В началото смятах, че филмът ще бъде просто една добра промоция за моята музика, но по-късно осъзнах, че e много важно какво е посланието, което оставям, и много беше важно за мен работата ми всъщност да бъде добре балансирана с личните истории, личната драма. За мен основният проблем беше да не се превърна и да не бъдa показан като жертва. Колкото Криси да смяташе, че това е важно, аз смятах, че е точно обратното посланието. И този филм може да даде сила на млади хора, млади артисти, ако се покаже моята позиция, моята безкомпромисност и това, че дори в най-тежките моменти никога не съм бил в позиция на жертва.“
Във филма "Звезда“ на режисьора Камен Стоянов, който ще бъде показан в тазгодишния София Филм Фест, Димчев отново е поканен да играе себе си: в ситуацията на домашнитe концерти по време на пандемията. "Моето влизане в киното стана през домашните концерти. Аз направих повече от 400 домашни концерти по време на пандемията и няма един с един, където аз съм се чувствал по сходен начин. Всеки път историята е много различна, толкова, колкото бяха различни всички тези домашни концерти. Всеки един дом беше отделен филм,“ сподели той.
Иво сподели също, че всяка негова песен е тясно свързана с него самия. Песните му са за конкретни неща, пречупени образи на нещо, което е част от живота му. "Всяка една моя песен, всеки мой спектакъл, всеки мой артистичен жест, са някакви сублимации на нещо, което ме измъчва, нещо, което ме ранява... или нещо, което ме радва, нещо, в което съм зависим, нещо, от което съм обсебен. Просто човек, ако прочете текстовете на 20 мои песни, може много добре да направи сериозен, дълбок психологически портрет на това точно какъв човек съм,“ посочи той и обясни, че според него има два основни вида табу: личните граници, които хората сами си поставят, и които контролират и определят вкуса и реакциите ни, и нещата, които са определени от обществото. "Чуждото табу и чуждите граници понякога стават наши собствени граници, за съжаление. Понякога чуждите граници или това, което ще кажат хората за теб, нямат нищо общо с твоето отношение към определени неща.“
"Мисля, че помагам на своята публика да сваля всякакви табута по отношение на тялото, по отношение на сексуалността, по отношение на вкусовете за музика и стиловете, и да вижда, че всичко е възможно. Стилът сам по себе си не е важен. За мен най-важна е драматургията, посланието. Аз мисля, че всеки един човек е умален образ на света и на вселената, в които живеем. Бидейки артист, аз не мога да претендирам, че съм някаква отделна част или имам намерение да бъда някаква отделна част, да се самоизолирам, да изключа някакви определени аспекти от света, от политиката, от музиката, от живота. Това си личи и в музиката, това се личи и в съдържанието на спектаклите и на песните ми. Няма тема, която да не е важна за мен.“ каза още артистът.
Иво Димчев: Креативността ми извира от безкрайното ми любопитство към нови неща
