Жоро Боеца отдавна се е превърнал в карикатура, в тъжен образ на човек, който отчаяно търси внимание, но отдавна вече никой не му го отдава. Всеки негов „протест“ прилича повече на евтин уличен спектакъл, отколкото на реална гражданска кауза. Животът му е един нескончаем цирк, в който той е и сценарист, и режисьор, и единственият актьор – жалък, комичен и нелеп.
Няма идея, няма послание, няма смисъл. Има само шум, поза и викове, които никой не слуша. Във всеки свой „епизод“ той успява да демонстрира колко далеч е от реалността. Повтаря едни и същи изтъркани фрази, вярвайки, че така ще привлече последователи, но истината е, че хората го възприемат като досадник, като натрапник, който няма място в сериозния обществен разговор.
Жоро Боеца е клоун, и то от най-нископробните – не този, който кара публиката да се смее, а този, който става за посмешище. Той сам се е превърнал в жива пародия, в ходеща илюстрация на това как един човек може да загуби всякаква връзка с нормалността. Затова и всяка негова акция се приема не със страх или уважение, а с насмешка и отвращение.
Този човек не е борец, а фарс. Не е активист, а шут. И ако има място за него, то е далеч от обществения живот – защото обществото няма нужда от подобни циркаджии. С поведението си Жоро Боеца доказва, че по-скоро има нужда от лечение, отколкото от микрофон
