Радомир Чолаков: Съдебната реформа у нас бе иззета от НПО-та и се превърна в битка за власт

https://informiran.net/politika/radomir-cholakov-sadebnata-reforma-u-nas-be-izzeta-ot-npo-ta-i-se-prevarna-v-bitka-za-vlast Informiran.net
Радомир Чолаков: Съдебната реформа у нас бе иззета от НПО-та и се превърна в битка за власт

Юрист с дългогодишен опит, Радомир Чолаков бе депутат от ПГ на ГЕРБ в няколко парламента, като в 49-то Народно събрание оглави Комисията за измененията в Конституцията. Според него обаче промените в основния закон са „най-капиталната политическа грешка на ППДБ и най-капиталната юридическа грешка, реализирана със съдействието на т.нар. „конституционно мнозинство“. Чолаков признава, че промените са наложени от представителите на ПП-ДБ, а ГЕРБ се съгласяват, за да не бъдат наричани „мафия“ и ни разтерзават по всички медии, денонощно“. По-късно той напуска Комисията, а Бойко Борисов казва: „Радо Чолаков ме предупреждаваше за много неща, които приемахме, за да върви сглобката.“
С днешна дата част от промените бяха отменени от Конституционния съд, за друга част (правомощията на президента в частта за служебната власт ) висшите магистрати бяха отново сезирани.
Разговаряме с Радомир Чолаков по повод конференцията „Оттук накъде със съдебната власт?“, която се проведе на 4 февруари. Организатор бе Българският институт за правни инициативи (БИПИ) - фондация, основана през 2006 година, чийто програмен директор в миналото бе Христо Иванов.

- Г-н Чолаков, на 4 февруари се проведе дискусия на тема „Оттук накъде със съдебната власт?“ Тя бе открита от президента Румен Радев и председателя на Народното събрание Наталия Киселова. На нея присъства и правният елит на България. Актуален ли е основният въпрос, който задава форумът?

- Честно казано, очаквах, че след провала на Шестата ревизия на Конституцията от 2023 г. основните апологети на т.нар. „съдебна реформа” поне за известно време ще покажат смирение и най-малкото ще си дадат време, за да помислят къде сбъркаха, къде сбъркахме всички, за да не изключваме и себе си от това число и когато отново се посегне към темата да е видно, че е преживян някакъв оздравителен катарзис.
Разбира се, че темата със „съдебната реформа” продължава да е актуална и ще е актуална, докато обществото продължава да очаква и да се надява на бърз и ефективен съд.
Проследявайки внимателно цялата дискусия, обаче, със съжаление трябва да констатирам, че нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено и никакви поуки не са извадени. Отново се повтарят старите мантри, отново решенията на системните проблеми се търсят на грешното място, отново в центъра се поставя въпросът за властта в съдебната система, а не за справедливостта. На всичкото отгоре се настоява, че опитите за изменение на Конституцията трябва да продължават, та ако ще да си разбием главите за седми път.

Боя се, че ако разговорът продължи в същата грешна посока, в която върви от години, отново ще се пропусне историческо време и ще бъде разпиляна и малкото обществена енергия за реформа на тази система, доколкото е останала такава след скорошната катастрофа.

- Защо от години непрекъснато се говори за съдебна реформа, и конституционни промени се правят дори, но резултати няма и няма?

Защото темата беше иззета от неправителствения сектор, който я движи на проектен принцип, не системно, а на парче, според това за какъв проект може да се намери донор, който да го финансира. Решаването на евентуалните проблеми в третия стълб на държавната власт, правораздавателната система, трябва да бъде държавна задача и то от най-висш порядък. Имайте предвид, че когато говорим за съдебната власт като трети стълб на държавната власт говорим за един от стълбовете на държавния суверенитет. Поради това всякакви въпроси, отнасящи се до изменения на устройствените закони на съдебната власт, включително на процесуалните, а и на някои материални закони, трябва да се обсъждат на нивото на министерството на правосъдието. Министерството на правосъдието има суверенното право и задължение да лидира съдебната реформа и да предлага решения на проблемите, в сътрудничество с посочените в Конституцията органи на съдебната власт и с академичните среди. Мнението на гражданския сектор, разбира се, трябва да бъде изслушвано, но не и да има водеща роля.

Вместо това, през годините, темата за „съдебната реформа” беше обсебена, „приватизирана” и от въпрос от най-висш държавен порядък, се превърна в частна тема и частна кауза на няколко групи по интереси. Дневният ред, по който следва да се проведе съдебната реформа, започна да се задава от гражданския сектор. Когато представители на този сектор поеха министерството на правосъдието в периода 2021-2023 г. техните проекти се превърнаха в държавна политика. А те, ако забелязвате, се интересуват преимуществено от въпроса за властта в съдебната система: как да се назначават главния прокурор и председателите на върховните съдилища, как да се избира ВСС ... .

Това не е съдебна реформа, това е битка за власт.

- Промените в Конституцията от края на 2023-а година, част от които са отменени от КС, а друга част - висящи, бе една от основните теми, засегната и от президента, и от председателя на НС. Според Киселова Конституцията не е трябвало да бъде отваряна, според Радев - „реформаторският устрем бе попарен, включително и с участието на самите реформатори“. Вие бяхте непосредствен свидетел на устрема и определихте промените в Конституцията като грешка. Но кой плаща за грешката и продължава ли този устрем?

- Доц. Киселова беше член на Обществения съвет към Конституционната комисия в 49-то Народно събрание и има най-преки наблюдения от начина по който станаха измененията. Затова, когато казва, че Конституцията изобщо не трябваше да бъде отваряна, можете да й вярвате. Реформаторският устрем наистина беше попарен от самите реформатори. Още в началото на дебатите си позволих да изкажа предположение, че революционният устрем за радикална промяна на конструкцията на главата „Съдебна власт” може да се разбие в бетонната стена на самата Конституция и така и стана. Слава Богу, че Конституционният съд устоя на натиска, който му беше оказван да потвърди измененията и опази стабилността на основите на държавата. Благодарение на него, на Конституционния съд, няма да се налага да плащаме цена. Представете си, че сега вместо един ВСС имаше два отделни съвета и прокурорският съвет си избираше сам главен прокурор? Или ако президентът беше изваден изобщо от процедурата по назначаване на тримата големи и нямаше право макар и на едно вето, каквото беше първоначалното предложение? Тези, които предлагаха тези изменения, сега пледират точно за обратното и то отново с патоса на велики реформатори. Иронията е, че сега устремът, за който говорите, се обръща в посока да бъдат ревизирани дори и измененията на Конституцията от 2015 г. и да се върнат предишните положения, включително, че парламентарната квота във ВСС следва да се избира не с квалифицирано, а с обикновено мнозинство. Тези хаотични движения на принципа на пробите и грешките превръщат съдебната реформа във фарс.

- Някои юристи твърдят, че България трябва да премахне от основния закон възможността за Велико народно събрание. Не е ли обаче ВНС своеобразна застраховка срещу партизанския модел на правене на политика в България? Представяте ли си всяка партия, която бъде овластена, да започне бързо да прекроява основния закон според представите си, интересите си, нечии чужди претенции.

- Институтът на Великото народно събрание е последната усмирителна риза за нашия правен и институционален нихилизъм. Трябва всеки ден да благодарим на Бога, че бащите-учредители са го заложили в Конституцията. Ако го нямаше, а Конституцията можеше да се променя от обикновено народно събрание, досега от държавата нямаше да е останал камък върху камък. Питате дали си представям какво би могло да стане?
Представям си го цветно и ви моля да си представите и вие какво би станало, ако сега се свика Велико народно събрание? Най-отговорно ви заявявам, че всеки, който пледира за това да се премахне институтът на Великото народно събрание, а и изобщо за свикване на Велико народно събрание в сегашната обществено-политическа ситуация, трябва да бъде разглеждан като персонална заплаха за националната сигурност и обявен за „Държавен враг № 1”.

- Не мога да не се съглася с конституционалиста Наталия Киселова, която каза, че „правосъдието не е услуга, достъпът до правосъдие е основно човешко право“. Как да го спазваме, как да го гарантираме и как да избегнем двойните стандарти при прилагането на законите, г-н Чолаков?

- Терминът „услуга” е във връзка с термина „пазар”, нали? Да ни пази Бог да си помислим, че правосъдието може да бъде обект на пазарни отношения. Впрочем в Магна Харта от 1215 г., в § 40, крал Джон и бароните са се подписали под следния текст: „Никому няма да продадем, никому няма да откажем или да забавим правото и правосъдието”. Вижте колко ясно, само с три думи, е описана длъжностната характеристика на магистратите! Оттогава насам никой в англосаксонския свят не смее и да си помисли, че правосъдието може да е „услуга”. При нас преди време май циркулираха идеи колко ще е хубаво да се приватизира държавното обвинение, или се лъжа?

Колкото до избягването на двойните стандарти, за това си има Инспекторат към ВСС. Надявам се, че в новия Закон за съдебната власт на тази институция ще бъде обърнато много специално внимание, защото тя е онзи лост от първи род, който може да доведе до рязко подобрение на цялата система, ако бъде използван правилно. Разбира се, на мнозина магистрати тази идея никак не им харесва, но нека обърна внимание, че в законите за устройство на съдилищата на Царство България една трета от текста на закона е посветена на носенето на отговорност от магистратите за техните действия и за инспектората на съдебната власт. Нашите предшественици определено са знаели как се гради държава. Може би затова в старата българска литература няма нито един разказ или фейлетон за корумпиран магистрат.

- Румен Радев акцентира в изказването си, че президентът се заобикаля като на важни постове остават хора с изтекли мандати. Как се стигна дотук и това не е ли нарушение на Конституцията?

- Президентът принципно е прав. Наложилото се нетипично състояние на членове на органи с безкрайни мандати най-малкото говори зле за държавата и за останалите органи, чието задължение е да попълват и обновяват съставите им регулярно, както е по закон. Едва ли щеше да се стигне до тук, ако не беше проточилата се четири години политическа криза. Тя направи обективно невъзможен всякакъв диалог между политическите партии в парламента, без който попълването на органите не е възможно. Ако някой ви каже, че попълването на органите е възможно отвън, като някой казва на парламента за кого да гласува, а парламентът да служи като гумен печат на чужда воля, не му вярвайте. Не е възможно. Надяваме се сега, че членовете на органи, чиито мандати са изтекли, ще бъдат бързо обновени и тази институционална криза също ще приключи. Цяло чудо е, впрочем, че държавата изобщо оцеля след ударите, които бяха нанесени на политическата система. Вярвам, че до няколко месеца всичко ще си дойде по местата.

- Предстои Народното събрание да избере нови членове на ВСС на мястото на тези, които са с изтекъл мандат. Оптимист ли сте, че процедурата ще бъде прозрачна, убедителна, ще мине без скандали и сътресения?

- Правилата, по които Народното събрание избира членове на ВСС и на Инспектората към ВСС са едни и същи от поне 15 години. Знам, защото ги бяхме подготвили още в 48-мо Народно събрание, но не достигна времето да бъдат стартирани, а в 49-то Народно събрание вместо да започнем с избор на ВСС тръгнахме да изменяме Конституцията. Да, убеден съм, че процедурите са достатъчно прозрачни. Естествено, че ще има скандали, които ще бъдат предизвикани от партии, чиито номинации няма да бъдат предпочетени и които, съответно няма да участват в квалифицираното мнозинство. Най-добрият начин да им бъдат запушени устите е останалите номинации да са на такива личности, срещу които да не може да се възрази нищо. Срещу техните качествени хора да се извадят още по-качествени хора.

- Вашият отговор на въпроса „Оттук накъде със съдебната власт?“

- Важно е да чуем отговора на този въпрос, който ще даде Министерството на правосъдието. Новото ръководство на министерството трябва спешно да върне държавния суверенитет върху темата за съдебната реформа и да започне да я провежда, по учебник. Ако инициативата отново бъде оставена в ръцете на така наречения граждански сектор, нещата няма да помръднат и всички ще участваме във все една и съща, повтаряща се до втръсване дискусия, като вчерашната.

- През 2022 година Американската агенция за международно развитие (USAID) поднови дейността си в България и още 6 държави от Централна Европа, всички те част от съветския блок преди 1989 година. Една от програмите й бе в подкрепа на върховенството на закона. Сега Тръмп замрази финансирането за 90 дни. Как ще се отрази върху България подходът на новия американски президент спрямо финансирането на неправителствения сектор? Ще се откажат ли Щатите трайно от прилагането на така наречената „мека сила“?

- Още в книгата си „Строежът на държавата” Франсис Фукуяма беше отбелязал, че помощта от външни донори, финансова и консултантска, за провеждането на реформи в държави с различен от този на държавата-донор исторически, политически и културен контекст, вместо да подобри нещата, може да ги влоши, а налагането на чужди организационни или институционални модели понякога вместо да намали корупцията може да я увеличи. Не ми е дадено да знам какви са съображенията на новата американска администрация, но това, което знам със сигурност е, че е абсолютно задължително ние самите да си самоналожим, че няма да искаме и няма да взимаме пари за реализиране на „проекти”, особено в частта „съдебна реформа”. Както казах, ако ние самите не знаем по какъв систематичен ред какви реформи в областта на правораздаването трябва да извършим или как да си подредим институционалната организация на държавата и Господ не може да ни помогне. Камо ли пък външни донори, които, каквито и добри намерения да имат, нямат представа до какви проблеми може да доведе сляпото изпълнение на техните препоръки в чуждия контекст. На това да се променят закони в България, само и само, за да може някой да отчете „проекта”, за който е получил финансиране от донорите си, трябва да се сложи край! Това е въпрос и на себеуважение.

Автор:

Таня Джоева

https://epicenter.bg/

Коментирай