Първият протест - изблик на спонтанен гняв, обида и неподправено обществено недоволство. Импровизирана сцена, разнородни говорители, усеща се естествено. Неочакван успех, вълната се надига.
Вторият и третият протест - триумфът. Грамадна вълна, море от хора пред вече подготвени сцени и програми. Монтирани видеа на прожекторите, говорителите са една идея по-подбрани, целта е ясно заявена и победата се усеща като неизбежна.
Оставка! Целта е постигната, написана е нова страница от историята на България, новината обиколи цял свят. И тук трябваше страницата да приключи.
Да, ама нали отиваме на избори...
Четвърти протест, вчера - изцяло партиен митинг - лозунги, песни, танци. Де факто старт на предизборната кампания на ППДБ.
Говорителите вече само от най-тясното ядро на умнокрасивитета...буквално стигнаха до Тео Ушев на сцената.
"Неудобните" дотолкова изрязани, че чак се стигна до физически бой между БОЕЦ и притурката на ППДБ "Правосъдие за Всеки" пред съдебната палата за достъп до микрофона.
Няколко пъти по-малко хора, никакво напрежение, никакъв гняв, никакво шествие, никакви провокации, всичко свърши до 20:30. Като едно най-обикновено, скучно откриване на партийна кампания.
Ако има 5-ти протест, а аз съм сигурен, че от партията ще се полакомят и за такъв, хората ще са още по-малко, и така нататък с всеки следващ.
Докато партийното яхване на обществената енергия и пълното трансформиране на площада в ППДБ-ейски митинг не обезличи напълно протеста.
Автор: Кристиян Шкварек
trud.bg
