Следващото правителство на България ще бъде изправено пред тежки решения за публичните финанси, като основните възможности са увеличаване на държавния дълг, повишаване на данъци и осигурителна тежест или съкращаване на разходи. Това заяви преподавателят в УНСС и експерт по икономика доц. Щерьо Ножаров в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС в интервю за Цоня Събчева.
По думите на експерта, в краткосрочен план практически липсва време за реални структурни реформи, като основният фокус неизбежно ще бъде върху балансирането на бюджета. Той подчертава, че натрупаните проблеми са резултат от дългогодишно отлагане на ключови решения, като отбелязва: "Тази година нямаме време за структурни промени, а по-скоро как бихме сглобили бюджета".
В анализа си доц. Ножаров посочва, че пред страната стоят три основни сценария за фискална политика, като нито един от тях не е безболезнен. По думите му това са: увеличаване на държавния дълг, повишаване на данъци и осигурителна тежест или съкращаване на публичните разходи, включително в администрацията и отделни ведомства.
Според него най-вероятният подход ще бъде комбинация от мерки, при която водеща роля ще имат косвените данъци и осигурителните прагове. "Повишение на косвени данъци, които обаче са екологични данъци, включително по отношение на горива, алкохол, въглеродни емисии", посочи Ножаров, като добави, че паралелно е възможно и увеличение на минималните и максималните осигурителни доходи.
Той отбеляза, че прякото увеличение на основните данъчни ставки би срещнало силна обществена съпротива.
Експертът подчерта и ограниченията, произтичащи от европейската фискална рамка. "България не може да увеличава дълга си без реакция от Брюксел и Франкфурт", заяви той, като уточни, че възможностите за самостоятелно разширяване на дефицита са силно ограничени.
По думите му съществува и риск страната да попадне в корекционна процедура в рамките на ЕС. "България почти сигурно влиза в корекционна процедура още от 2027 година", предупреди експертът.
В анализа си той очерта и диапазоните при държавния дълг – около 4 милиарда евро при по-умерен сценарий и между 8,5 и 11 милиарда евро при по-рисков вариант.
"75% от дефицита е социални разходи плюс разходи за персонал и издръжка", посочи Ножаров, като подчерта, че това значително ограничава възможностите за съкращения в бюджета.
В заключение експертът обобщи, че забавените реформи вече оказват натиск върху публичните финанси и че страната ще бъде принудена да предприеме по-решителни мерки през следващите години.
