В конкретния случай с "Коалицията на желаещите“ и декларацията от Киев не става дума за разнобой между премиера и външния министър, а по-скоро за стратегия. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС политологът д-р Теодора Йовчева.
По думите й България не се оттегля и не казва "не“ на всичко, свързано със защитата на Украйна – особено там, където ангажиментът е само на думи. Тя припомни обясненията на представители на управляващата партия "Прогресивна България“, че декларацията има само декларативен характер и няма правно обвързващо действие.
"Това за мен означава, че България няма намерение да държи изцяло твърд курс по антиукраинската линия. Тоест, където можем само на думи да подкрепим Украйна, ще го направим – декларираме каквото е необходимо, без да слагаме прът в колелата“, поясни политологът.
"От друга страна, с неприемането на поканата за влизане на страната ни в "Коалицията на желаещите“, управляващите реализират своята идея за външна политика, която винаги са изразявали – а именно, по-критично отношение към пряката военна и финансова помощ за Украйна“, добави тя.
Сложната институционална рамка у нас
Д-р Йовчева направи важно институционално уточнение относно това как се вземат решенията у нас: "В България външната политика е една от малкото секторни политики, които са разделени между няколко фигури и институции. Тя е разпределена между три основни звена: външния министър; премиера (който ръководи общата политика на правителството); президента, без когото например не могат да се съгласуват назначенията на българските посланици“.
По думите й този модел по принцип винаги е създавал предпоставки за малко по-сложен механизъм на осъществяване на външната политика, но в настоящата ситуация действията изглеждат координирани като обща стратегия.
Международното позициониране пред електоралния баланс
Попитана дали това е опит за баланс между обществените очаквания и международните ангажименти, д-р Йовчева заяви, че електоралната страна не е водещата. "Макар много анализатори да твърдят, че се цели електорален баланс с оглед на бъдещите избори, данните показват други нагласи. По данни на Евростат от 2024 година българите одобряват хуманитарната помощ за Украйна, докато по отношение на военната помощ с малък превес са тези, които изразяват резерви“, отчете тя.
Според политолога основната цел на тази стратегия е свързана по-скоро с отношенията с Европа и позиционирането на "Прогресивна България“ там. "Налице е нежелание да се влезе в конфронтация, за да не изпадне управляващата партия в изолация на европейския терен, което би могло да доведе до спиране на европейски средства“, изтъкна д-р Йовчева.
"В момент, в който се засилват процесите на бюджетен дефицит и финансите стават сериозен проблем, целта е дългосрочна външна политика, която да не допусне "унгарския сценарий“. Тъй като са управляваща партия, те не биха искали да се позиционират в маргиналния евроскептичен спектър“, добави тя.
Гражданското общество и медиите стават по-активни
Като положителна тенденция в настоящата ситуация д-р Теодора Йовчева отчете факта, че гражданското общество и медиите започват да поставят все по-голям фокус върху различните аспекти на проблема. По думите ѝ вече не се пренебрегват съобщенията на МВнР, както и информацията на сайта на външното министерство на Украйна, което помага за по-добрата информираност на всички по темата.
