Миналата година опитът на Вайц да включи в доклада термини като „македонска идентичност и език“ беше осуетен в последния възможен момент – пленарна зала.
Системните усилия на австрийския евродепутат Томас Вайц да включи в новия си доклад за напредъка на Северна Македония въпроси, които нямат отношение към разглежданата тема, както и бездействието на част от българските евродепутати и институции, не престават, предаде репортер на БГНЕС.
Миналата година опитът му да включи в доклада термини като „македонска идентичност и език“ беше осуетен в последния възможен момент – пленарна зала. Последваха признания на Тимчо Муцунски и Християн Мицкоски за продължителни лобистки действия. Тази година, по собствена инициатива и след посещение в началото на февруари в Скопие, Вайц стартира кампания за поставяне под въпрос на Европейския компромис, постигнат благодарение на отстъпките от България през 2022 г.
Томас Вайц сам внесе предложение за изменение в последния си доклад, с което постави под въпрос втория протокол към Договора между България и Северна Македония, който самият ЕС е посочил като част от преговорната рамка.
Предложените поправки са публични в сайта на Европейския парламент.
С изменение 108 Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.
На пръв поглед текстът звучи безобидно, но проблемът е ясен. В протокола изрично е записано, че следващата междуправителствена конференция, с която се приключва фазата по откриване на преговорите, ще се проведе едва след като Северна Македония впише българите в своята конституция. Протоколът беше приет в рамките на Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, проведено в София на 17 юли 2022 г.
Целта на поправка 108 е да се постави начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония без Скопие да е изпълнило своите ангажименти и преди българите да са вписани в основния закон на страната.
Не може да не буди притеснение, че искането на Томас Вайц кореспондира изцяло с политиката на северномакедонския премиер Християн Мицкоски и на президента Гордана Силяновска-Давкова. Миналата година бившата депутатка Лиляна Поповска, свързвана с бившия премиер Никола Груевски, инициира процедура по оспорването на втория протокол. Жалбата ѝ бе приета за разглеждане от Конституционния съд на Северна Македония в кратки срокове. Поповска твърди, че протоколът противоречи на конституцията, има неправилна правна форма и засяга въпроси на идентичността. Съдът обаче не се е произнесъл половин година по-късно.
Днес Поповска публикува и отворено писмо до Европейския парламент, в което подкрепя искането за намеса на правната служба на Съвета на ЕС и отново атакува втория протокол. Тя заявява, че протоколът е „блокатор“ на евроинтеграцията на Северна Македония, тъй като е обвързан с преговорната рамка и с други документи от евроинтеграционния пакет. В писмото се твърди, че документът е приет при нарушения на вътрешните процедури, не е ратифициран в парламента и не е публикуван официално, както и че съдържа изисквания, засягащи идентичността, езика и историята. Поповска поддържа, че протоколът противоречи на вътрешното законодателство, на конституцията и на международното право, включително на Виенската конвенция за правото на договорите, и призовава европейските институции да съдействат за установяване на неговата нищожност и за изваждането му от преговорната рамка.
В изменение 214 докладчикът Вайц пък подчертава „задължението на всички държави членки на Съвета на Европа, включително държавите членки на ЕС, както и страните кандидатки и потенциални кандидати, да изпълняват своевременно неизпълнените решения на Европейския съд по правата на човека“, като добавя, че законодателните промени следва да бъдат съобразени с международните стандарти и препоръките на Венецианската комисия и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.
Подобни формулировки нямат място в документ, чиято функция е да оценява готовността на страна кандидат за членство. Ясно е, че макар „държавите членки“ да не са изрично посочени, текстът реферира към България и към групата дела на ОМО „Илинден“ в Европейския съд по правата на човека. Неприемливо е докладчик на Европейския парламент да налага задължения на държава членка или да я оценява в рамките на доклад за страна кандидат. Тези текстове се вписват в реториката на Скопие и поставят под въпрос вече договорени елементи от преговорната рамка.
Крайно неприемлив е и опитът за заобикаляне на единодушието при вземането на решения по преговорния процес.
БГНЕС информира подробно за развитието на процесите в Брюксел и алармира за възможността от тежки последствия. Вместо реални действия част от българските представители в Европейския парламент решиха да стартират кампания за спасяване на своя имидж, ограничена, както винаги, до български медии, с обяснения за липса на подкрепа от Министерството на външните работи. Друга част напълно игнорира темата и не взе участие дори в срещата при президента Илияна Йотова на 3 април.
От МВнР продължават да твърдят, че докладите на Европейския парламент нямат юридическа стойност и че т.нар. Европейски компромис е непроменим.
Да, ама не.
Вместо ясно и категорично да заявят официално позицията си по спорните текстове пред докладчика, българските евродепутати предпочитат да се прикрият зад тезата, че проблем няма и че не бива да се изостря диалогът. В същото време продължават опитите за поднасяне на удобна версия пред българските избиратели. Резултатите от тази линия на поведение ще станат видими съвсем скоро. Политика на снишаване е недопустима.
Докато българските представители мълчат, докладчикът действа по план. В Европейския парламент вече се разпространява негов нонпейпър, с който търси подкрепа за идеята да бъде сезирана правната служба относно втория протокол и мястото му в преговорната рамка за Северна Македония. Целта е ясна - осигуряване на мнозинство преди срещата с докладчиците в сянка след Великден и преди разглеждането на документа в комисията по външни работи в началото на май. С други думи: при наличие на такава подкрепа, всички негови поправки ще останат в доклада с аргумента „щом няма съгласие, решава Европейският парламент“.
За всички е ясно, че Вайц целенасочено от две години работи срещу България. Нашите представители или не осъзнават ситуацията, или умишлено не правят нищо. Фрази от типа „ставам и лягам с доклада“ звучат кухо и не могат да прикрият липсата на реални действия.
Същото важи и за дипломатите в Постоянното представителство на България в ЕС. На база на тяхната експертиза позицията на МВнР е, че спазването на Европейския компромис е ангажимент на институциите в Брюксел, а не български проблем.
Ако Европейският компромис бъде разклатен, сценарият занапред е ясен. Ще започне обичайното прехвърляне на вина между институциите, придружено от опити за замитане на последствията и омаловажаване на случилото се. Няма да липсват и такива, които ще обясняват, че нищо съществено не се е случило и че най-важното е всички да се видим в ЕС. Това, че Скопие може да влезе в Съюза без да изпълни поетите ангажименти, без да гарантира равни права на българите и без да отвори архивите на бившите си тайни служби, очевидно за тях няма значение.
Има и друг възможен ход. На съюзниците ни в ЕС да бъде казано ясно и разбираемо, без брюкселски жаргон и заучени дипломатически фрази, че посегателството върху същността на Европейския компромис означава само едно - неговото прекратяване. Нищо повече и нищо по-малко. Ако някой австрийски депутат или словенски комисар с югославски корени си въобразява, че може да трупа политически дивиденти за интеграцията на Северна Македония за сметка на българските интереси, значи е в грешка. Оттук нататък празните думи трябва да спрат. Колкото по-кратко и директно е посланието, толкова по-ясно ще бъде разбрано.
