Случай на брутална агресия между деца преди месец предизвика вълна от възмущение, а след това и разгорещени дебати у нас. Няколко момичета на възраст 12-13 години принуждават друго дете да се съблече и да им се моли на колене, да им целува обувките, а те дърпат косата му и го удрят. През следващите дни, докато видеото се върти в интернет, момичето преживява отново и отново унижението, а психическата травма е многократно по-силна от физическата. По данни на UNICEF в България едно от всеки седем деца у нас е тормозено онлайн от връстниците си.
Насилието чрез социалните мрежи не е български патент, разгръща се в държави с развити технологии и се превръща в огромна заплаха за тийнейджърите по цял свят. Понякога се стига и до смъртни случаи. Насилник краде снимки на 15-годишно канадско момиче, след което започва да го заплашва и изнудва, че ще ги публикува в мрежата. Тийнейджърката публикува видео в YouTube, в което разказва за страха и самотата си. През октомври 2012-а тя се самоубива. 13-годишно кипърско момче е в болница, след като получава множество наранявания при нападения в училището. Бащата на момчето разказва преди дни, че синът му е жертва на многократен тормоз и физически нападения от началото на учебната година, а една от атаките е била заснета и разпространена в социални мрежи.
Според Националната агенция за борба с престъпността, британските полицейски сили получават над 110 сигнала за опити за сексуално изнудване на деца всеки месец. Най-често момчета, въпреки че инцидентите с момичета се увеличават, са подлъгани да изпращат голи или полуголи снимки на измамници, които са се свързали с тях в социалните медии и платформи за съобщения. След това престъпниците искат пари и заплашват да споделят материала публично в интернет. Анонимността и липсата на контрол насърчават агресивно поведение, което може да доведе до тежки емоционални травми, ниско самочувствие и дори депресия. Все повече деца стават жертви на обиди и подигравки в мрежата, които често остават скрити от родителите.
Като отговор на нарастващата агресия в училищата министърът на образованието и науката Красимир Вълчев предложи обществено обсъждане на идеята да се забрани използването на социални мрежи от лица под 15 години. Според Вълчев зависимостта към социалните мрежи е най-опасна за младите, а увреждането на детския мозък е пет пъти по-голямо, отколкото при алкохолизъм.
„Всеки ден виждаме как социалните мрежи — TikTok, Instagram, Facebook, Snapchat и YouTube — не просто отнемат време. Те променят мозъка на децата, като създават зависимост, сравнима с тази от хазарта и наркотиците“, написа във Фейсбук д-р Костадин Ангелов, председател на здравната комисия в парламента. Той обясни, че според невролозите всяко известие, лайк или нов коментар задейства допаминов цикъл – кратък прилив на удоволствие, който мозъкът започва да търси отново и отново. При децата това води до невронна зависимост от стимулацията, тревожност, дефицит на внимание и нарушен сън. В документалния филм на Netflix „The Social Dilemma“ бивши инженери от Google, Facebook и Twitter признават, че платформите са проектирани така, че умишлено да експлоатират този механизъм – да ни държат постоянно „в системата“, както слот машините държат играча в казиното. Един от създателите на „Like“-бутона казва: „Ние създадохме инструмент, който възнаграждава всяка секунда внимание.“ Данните от изследвания са ужасяващи: при деца, които прекарват над 3 часа дневно в социални мрежи, рискът от депресия и тревожност скача с над 60%. Наблюдава се рязък спад в концентрацията и социалната емпатия. Психолозите вече говорят за „дигитална абстиненция“ – същите симптоми, които се наблюдават при зависими от вещества, обяснява д-р Ангелов. Това не е свобода, а масова зависимост, облечена в дигитална форма. Ние, възрастните, сме длъжни да сложим граница. Да не оставяме децата сами срещу алгоритмите, които ги превръщат в потребители преди да са станали личности. „Заставам категорично зад идеята социалните мрежи да бъдат забранени до 15 години“, категоричен е д-р Костадин Ангелов.
В света на дигиталните технологии социалните мрежи са се превърнали в естествена част от живота ни. Те свързват, информират и забавляват. Но за децата и тийнейджърите, които все по-рано навлизат в този виртуален свят, зад цветните снимки и кратките видеа често се крият реални опасности — психологически, социални и дори физически.
Децата стават активни потребители на интернет и социалните медии все по-рано, показва проучване на Yettel. Данните сочат, че 9 от 10 подрастващи (до 19 години) имат профил в социалните медии, като 80% го създават преди да навършат 12 години, а 5% – под 7-годишна възраст. Над 90% от тийнейджърите и близо половината от децата прекарват повече от 2-3 часа дневно онлайн. По-малките интернет потребители най-често играят видеоигри и гледат филми, а тийнейджърите повече гледат филми и използват социалните медии за комуникация и забавление. Най-често – в 44% от случаите, децата създават първия си акаунт с помощта на родител или друг член на семейството. При този сценарий едва 45% от профилите са отбелязани като „детски“.
Първата заплаха е зависимостта, но кибертормозът е друга нарастваща опасност. Обиди, подигравки, унизителни снимки или видеа могат да се разпространят мигновено, без възможност за контрол. За едно дете това е разрушително преживяване – социалната мрежа, която би трябвало да е място за изразяване, се превръща в оръжие срещу него. Още по-тревожна е опасността от онлайн хищници – възрастни, които се представят за деца и печелят доверието на малолетни потребители. Чрез фалшиви профили те манипулират, изнудват или убеждават децата да споделят лична информация и снимки. Полицията редовно предупреждава родителите да следят контактите на децата си онлайн и да разговарят открито за опасностите.
Макрон спира достъпа на малолетни до социалните приложения
Дава няколко месеца срок на ЕС за общо решение, в противен случай Франция ще действа сама
Френският президент Емануел Макрон обяви през юни, че ще настоява за пълна забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 15 години. Това решение бе породено от фатален инцидент в Ножан, при който 14-годишен ученик наръга с нож и уби училищен педагог. Според президента социалните платформи имат възможност да проверят възрастта на потребителите и трябва да въведат веднага по-строги мерки.
Макрон даде на ЕС няколко месеца да се постигне общо европейско регулиране, в противен случай Франция ще действа сама. Страната се нареди сред първите европейски държави, които предприемат решителни мерки срещу неконтролирания достъп на децата до социалните мрежи. През 2024 г. френският парламент одобри закон, който забранява създаването на профили в социални платформи за лица под 15 години без изричното съгласие на родителите. Целта на тази мярка е да се защити психичното здраве и личната безопасност на подрастващите, които все по-често стават жертви на онлайн тормоз, измами и вредно съдържание.
Новият закон задължава социалните мрежи като TikTok, Instagram и Snapchat да въвеждат ефективни системи за проверка на възрастта. Компаниите, които не спазват правилата, подлежат на значителни глоби – до 1% от годишния им оборот. Френските власти подчертават, че законът не цели пълна изолация на децата от интернет, а по-безопасна дигитална среда. Той върви ръка за ръка с образователни програми в училищата, които учат учениците как да разпознават фалшиви профили, дезинформация и онлайн манипулации. Мярката предизвика оживени дебати. – тя е широко подкрепена от родителите – 73% от французите са „за“. Някои обаче я определят като прекомерна намеса в личния избор.
Френската инициатива поставя началото на важен разговор в Европа – къде свършва свободата онлайн и къде започва отговорността към най-младите потребители. В отговор говорителят на Европейската комисия Томас Рение прехвърли топката в полето на Макрон. Според него, страните от ЕС вече могат да предприемат действия за определяне на възрастта за цифрово пълнолетие в рамките на Общия регламент за защитата на данните (GDPR). Рение обобщи, че държавите членки могат да изберат тази опция.
В САЩ няма федерален закон, но няколко щата (Юта, Арканзас, Тексас) приеха или предложиха забрана за социални мрежи за под 13–16-годишни без родителско съгласие. В Южна Корея децата под 14 години не могат да си правят профили в нета без изрично съгласие на родителите. В Япония възрастовото ограничение за повечето мрежи е 13 години, но държавата изисква операторите на мобилни телефони да предлагат родителски филтри по подразбиране за деца. През миналата година австралийският парламент одобри закон, забраняващ достъпа до социални медии за лица под 16 години, една от най-строгите мерки в света за платформи като X, TikTok, Instagram и Facebook.
Престъпници вербуват тийнейджъри през нета
Често представят криминалните поръчки като безобидни игри
Престъпници се насочват към млади хора чрез социалните медии и криптирани съобщения, за да ги присъединяват към криминални организации. Това показват данни от разследвания на Европол. Въпреки че вербуването на непълнолетни за сериозна организирана престъпност и тероризъм не е новост, през последните години то се превърна в умишлена тактика. Това се случва по-често напоследък и обхваща все повече държави. На непълнолетните се възлагат насилствени дейности, включително изнудване и убийство.
От Европол предупреждават, че престъпните мрежи често експлоатират деца като прибягват до кодирани съобщения, използват жаргон и дори тактики на „геймификация“, за да представят престъпните задачи като предизвикателства или игри. Тези техники са предназначени да привлекат младите хора към престъпна дейност, често правейки я да изглежда финансово привлекателна.
Престъпниците злоупотребяват с платформите за социални медии с функция за криптирани съобщения. Така успяват да се прикриват, оставят цифрови следи и е много трудно да бъдат разкрити.
Ограниченията лесно се заобикалят
Необходими са програми за дигитална грамотност и безопасност в училищата
Макар да няма спор, че са необходими ограничения, те сами по себе си не осигуряват нито безопасност на децата онлайн, нито грижа за психичното им здраве, освен ако не са придружени с други мерки за насърчаване на дигиталната грамотност и безопасното поведение. Това се казва в позиция на Националния център за безопасен интернет по повод идеята да се забрани достъпът на деца под 15 години до социални мрежи.
Ограничаването на времето, прекарано в интернет и предотвратяването на дигитална зависимост са свързани не само със забрани, но и с насърчаването на други занимания в реалния живот. Успешните държави развиват алтернативи – стимулират достъпа до общностни занимания, култура, изкуство и спорт. И в момента повечето платформи, изискват навършени 13 години. Нищо обаче не пречи тези условия да бъдат формално заобиколени, смятат от центъра. Дори държавите, които обсъждат законови ограничения на достъпа на деца до социалните мрежи признават, че проследяването на тази забрана е изключително трудно и може да остане формална.
От организацията настояват да се инициира широк обществен и експертен дебат за онлайн безопасността, включващ всички заинтересовани страни — ученици, родители, училища, ИТ и платформи. Да се подготвят възможни пилотни проекти, мониторинг и оценка. Необходимо е да се инвестират средства в национални програми за дигитална грамотност и безопасност на училищно ниво и подкрепа на родителите. Трябва да се въведат механизми за контрол върху рекламни практики, алгоритми и данни, които могат да експлоатират уязвимостта на децата. Според Националния център за безопасен интернет целта трябва да бъде не да изолираме децата от дигиталния свят, а да ги научим да живеят в него безопасно и отговорно.
Маргарита ДИМИТРОВА
