Дойдох си у дома, за да видя в новините „симпатично“ интервю с убиеца на беззащитната 77-годишна жена, нападната само защото се оказала на пътя на примат, осъждан шест пъти за тежки престъпления сред които и убийство.
БиТиВи дава централно новинарско време на убиец докато още тече следствието, та той да каже, че съжалявал, ама на – така му се случило.
Канна Рачева не притежава морална спирачка още от времето, когато работеше в „Жълт труд“. Тогава директно преписваше от дела с потресаващи случаи на насилие и така правеше материали.
Сега „ексклузивно“, „единствено и само за БТВ“ говори двукратен убиец, който мило обяснява, че иска да се върне в затвора, щото там си има приятели, покрив над главата, легло, храна – там си му е добре.
Няма никакво значение какво мислят близките хора на зверски убитата жена, която на тези години все още е ходела на работа. Няма значение посланието на поредния подобен репортаж: стани престъпник – бъди ТВ звезда.
Някой да ми обясни ценността на подобно интервю. Някой да ми обясни как „красотата на счупената душа“, копнееща отново за живот зад решетките след брутално убийство трябва да е елемент от новинарска емисия? Кой и с какво се обогати при вида на убиеца?
Предишен материал пак на БТВ беше цяла тема за личното мнение на педофил изнасилвач и убиец на 6-годишно момиченце – как виждал той нещата, когато вече беше зад решетките. Бясната ярост на зрителите спря излъчването на този „у-ни-кал-но“ проникновен филм. Друго е да вникнеш в душата на педофил-убиец.
Е, ето ни сега – убиец на възрастна жена и неговите чувства.
Защо да се възмущаваме от нивото на политиците ни? Цялата информационна среда предлага профанизация в безумни ралити формати: Познай ми годините, Познай ми килограмите, Познай мелодията, Познай дали на картинката е Ботев или Левски, Познай дали съм честен, Познай дали пея или лъжа.
И най-гнусното е какви усилия е хвърлила репортерката, за да се добере до този „ексклузивитет“. Гадост!
Лияна Панденлиева