Проследих гостуването на здравния министър Силви Кирилов в студиото на БНТ. Гротеска. Неадекватни отговори в опит да обясни, че парите за младите лекари се обсъждат, анализират, коментират, но скоро няма да ги има. Въпреки това младите трябвало да го уважават, защото и той някога бил като тях… Не ми е жал за човек, който е избрал да бъде пленник на страха и зависимостите.
Преди няколко дни гледах филмовия шедьовър на Пол Томас Андерсън „Битка след битка“. Леонардо ди Каприо е в ролята на пишман революционер, който е лудо влюбен в чернокожа жена, непримирим боец за справедливост. Шон Пен е откачен военен, който е готов на всичко, за да стане член на таен, но влиятелен кръг, който защитава господството на бялата раса в страната. Брутален сблъсък между поколения и човешки ценности. Трета страна са млади хора, готови дори на саможертва, за да защитят своето настояще и бъдеще.
В България имаме статукво, което няма да се спре пред нищо, за да защити своята власт и пари. Имаме и откачалки, готови като изтрещелия полковник да служат на статуквото. Но е слаба съпротивата.
За радост на т.нар. български „елит“, изгубил всякаква връзка с нормалността, младите лекари не прибягват до крайните действия на съпротива, а се опитват с цивилизовани средства и послания да предизвикат разбиране от силните на деня.
От мрънкането на министър Кирилов за пореден път стана ясно, че исканията на младите няма да се случат. Защото почти 10-те милиарда за здравеопазване са разпределени, а младите доктори не влизат в сметката.
„Управниците винаги са лоши, докато не бъдат принудени да вършат добро по необходимост“, казва Макиавели.
Но как да бъдат принудени? Всички лостове на властта са в ръцете им, а в мозъка им функционира само дясната амигдала, която формира отрицателни емоции като гняв и агресия.
Това младите медици са го учили и не знам, на какво се надяват.
Какво от това, че са жизненоважни за здравната система на една страна, защото носят свежи перспективи и стимулират иновациите, осигуряват устойчивостта на работната сила и са от решаващо значение за разпределението на здравните грижи. Например в по-малките селища. В ранния етап от кариерата им те работят на първа линия, което влияе върху икономическия растеж и цялостното благосъстояние на нацията. Е, и?
„Българската здравна система не се се крепи на младите лекари, а на тези, които са били преди 15 години специализанти„, заяви Силви Кирилов преди дни. После се заоправдава, че не бил разбран правилно. Дори много уважавал и обичал специализантите и младите лекари.
Статистиката е безмилостна. 15,77 на 100 хил. души е средният брой на дипломиращите се лекари в ЕС. Това е по-ниско от средното за България, където на 100 хил. души се падат близо 30 новозавършили медици. В същото време здравната ни система изпитва сериозен дефицит на кадри.
Защото дипломиралите се, след като се сблъскат с бездушието и некадърността, хващат първия самолет за някъде, където ще бъдат оценени. И са прави.
Кирилов, д-р Силви, над 2000 български медици работят в Германия, според данни на здравните власти там за 2020 година. През 2025 г. те са поне с двеста повече.
През 2023 г. 70% от лекарите от Източна Европа, започнали работа във Великобритания, са завършили медицина в България. Между тях са и британци, завършили в България, но те са сравнително малко.
Силви Кирилов обаче не знае дори в кои болници директорите получават десетки хиляди месечна заплата, а на младите подхвърлят по хилядарка.
Излъга, че големите пари се трупали, защото тези шефове извършвали и лечебна дейност. Лъжа! Повечето нямат дори медицинско образование.
Кирилов призна с половин уста, че в общинските болници работят не особено подготвени медици, защото кадърните отивали в частни здравни заведения за по-големи заплати. Но посмя да признае обаче, че големите заплати се формират от най-скъпите клинични пътеки, в които са се профилирали частниците.
Кирилов не отрони дори дума, когато бе попитан за съществуването на мафиотски кръгове в здравеопазването.
Кирилов трепери от страх да не бъде попитан и защо в България има над 340 болници, докато в Нидерландия, която е в Топ 5 по качество на здравеопазването в света те са 112.
България е на първо място в Европа, вероятно и в света, по този показател. Първенец сме и по брой на болничните легла – 56 000!
10 милиарда се отпускат за здравеопазване, но и те вече не стигат, защото апетитите на определени кръгове растат главоломно. Урологът Силви Кирилов ли не знае това? Знае и още как, но страх, страх. От зависимости, от какво друго.
Вече е клише примерът с повишените с 50% заплати на служителите в МВР, на ДАНС – с 61%, в ДОТ – със 75% и сравнението им с тези на медиците, но фактът си е факт и говори за отказ от решаване на много важен проблем за държавата.
Ценностната система в България отдавна е фраза без съдържание. Като конституция или обещанията, че ще бъдат наказани виновните за безводието и наводненията. Тези, които седят удобно в кулите си от слонова кост, са или глухи, или умишлено безразлични. Как иначе можем да си обясним тяхното пренебрежение към медиците – лекари, медицински сестри и помощен персонал, които продължават да работят и да вършат чудеса, въпреки проблемите.
Системата кърви, губим мозъци, но оставаме пасивни. Протестите на младите в бели престилки гледаме по телевизора.
Българският страх се е сродил с бездарието. А алчността е достигнала патологични размери. Както и българският страх.
Медиците ни се нуждаят от подкрепа в опитите да променят сбърканата система. Това е война. Може да бъде спечелена, само ако се води битка след битка. Не с постове, а на улицата.
Дарина Георгиева
