Има нещо сбъркано в цялата публична картина, пускаш новините, скролваш във Фейсбук и гледаш едно и също представление, едни и същи уморени лица ти обясняват едни и същи несвързани неща, и ти знаеш, инстинктивно, че всичко е лъжа, че зад думите им няма нищо.
Но ако се вгледаш, ще видиш, че те не ни продават идеи или бъдеще, а само врагове.
Това е единственият продукт на рафта.
Включваш се и представлението започва, имаме само три сценария, които се въртят до безкрай.
Някъде в хола си, един човек е бесен, че сиренето е поскъпнало, но той знае защо. Защото „евроатлантиците“, „джендърите“ и „Сорос“ изпълняват пъклен план да унищожат всичко българско и родно. За него всяка дупка на пътя е резултат от колониалната ни зависимост, а всяка лоша новина е операция на Козяк. Това е неговата мантра. Сутрин, обед и вечер.
В друго жилище, друг човек е възмутен от същата дупка на пътя. Но той знае истинската причина. Това е руска хибридна атака. Дупката е саботаж на Кремъл, целящ да ни отклони от евроатлантическия ни път. Лошото време е оръжие на Путин, а всяко недоволство е платено с рубли. Това е неговата мантра.
Трети човек гледа и двете, и цъка с език. Как може да са толкова слепи? Не виждат ли, че всичко, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, което се случва – от цената на сиренето до дупката на пътя, е по вина на Бойко и Пеевски? Това е тяхната мафия, техният модел, който е проникнал във всяка клетка на обществото. Всяка сутрин той се събужда, не за да промени нещо, а за да преброи новите им грехове.
Това са трите национални мантри, три лесни отговора, които правят сложния свят прост. Три упойки, които ни предпазват от ужасяващата истина, че никой няма абсолютно никаква идея какво прави.
Никой няма план, никой не мисли за това как тази страна ще изглежда след 20 години.
Защото е по-лесно да крещиш срещу готов враг, отколкото да признаеш, че просто сме се изгубили в гората.
Това е нашият национален морфин. Ежедневната доза гняв, която ни кара да се чувстваме живи и прави, докато държавата бавно и тихо умира около нас.
Истинският бунт е да ги прекъснеш по средата на рева им срещу Путин или Сорос и да зададеш въпрос, от който получават паническа атака:
„Добре, а какъв е планът ви за водата в България през 2050-та?“
„Как ще изглежда здравеопазването ни след 10 години, когато половината лекари ще са пенсионери?“
„Къде ще работят децата ни в икономика, управлявана от изкуствен интелект?“
Наблюдавайте тишината след това. Защото това са въпроси, на които не можеш да отговориш, като посочиш с пръст поредния враг. А това е единственото, което те могат.
———-
Погледнете „корпорациите“ ГЕРБ и ДПС. Те отдавна не се занимават с политика. Техният бизнес е B2B. Продуктът им не е за теб, а за вътрешна консумация: спокойствие за кметовете, работа за хилядите чиновници, кеш за махалата. За тях врагът не е някоя партия или идеология, а независимата прокуратура, честния съдия, реалния одит на престъпленията им.
Погледнете „кръстоносците“ от ПП-ДБ. Те не предлагат архитектурен план за нова България, а билет за похода срещу Мафията - „моделът Борисов-Пеевски“. Цялата им легитимност идва от съществуването на този дракон. Какво ще правим, след като го убием? Без този враг, те са нищо.
Погледнете „патриотите“ от Възраждане. Те предлагат най-древния продукт: страх. Тяхната визия е просто списък с врагове, които ни дебнат отвън - еврото, джендърите, Брюксел, Вашингтон, „колективният Запад“. Те не ти предлагат как ще развият индустрията в държавата, а ти продават бункер, в който да се скриеш от света.
Цялата ни държава е превърната в един гигантски, шумен, кален панаир. Всеки е опънал по една сергия, и на всяка сергия се продават само врагове, които да мразиш.
Не продават семена, които да засадим или чертежи за мостове, които да построим. Продават само ножове и камъни, и ти обясняват с патос срещу кого точно да ги използваш.
И тук идва най-важният въпрос. Защо това е единствената стока, която се купува?
Защото е безкрайно по-лесно да мразиш врага, който са ти посочили, отколкото да се изправиш срещу собствената си празнота и безсилие.
——-
Ние нямаме индустрия, която създава, а само „бизнес“, който „усвоява“.
99% от големите ни “бизнесмени” не произвеждат нищо, те са смукачки, закачени за артерията на държавния бюджет и еврофондовете.
И над цялата тази схема стои нашият така наречен политически „елит“, специално подбрана каста от безгръбначни, чиято единствена квалификация е да нямат собствено мнение.
Тяхната работа не е да управляват България, а да изпълняват нарежданията на Брюксел и да ни обясняват с треперещ глас защо това е добре за нас.
Всичките ни партии са различни отдели на една и съща фирма за обслужване на чужди интереси. Те не спорят за стратегии, а се карат кой ще бъде назначен за управител на територията.
Представете си, че утре телефонът в Министерски съвет звънне и от другата страна на линията глас, който не търпи възражение, нареди: „Изпращате войски в Украйна.“
Какво мислите, че ще стане? Ще има ли дебати? Ще има ли някой, който да тропне по масата и да каже „Българският войник няма да умира за чужди каузи!“?
Не, няма. Ще свикат пресконференция и с добре заучени фрази ще ни обяснят какъв е нашият „цивилизационен избор“ и „евроатлантически дълг“.
Ще го направят, защото са избрани точно затова - да нямат гръбнак, който да им попречи да се наведат.
Най-големият ни враг не е Брюксел или нашите политици-марионетки, а илюзията, че някой друг е длъжен да се бори за нашата държава.
Суверенитетът не е нещо, което ти дават по милост, а гръбнак, който или го имаш, или го нямаш.
———-
Тази година държавата изтегли 16 милиарда лева нов дълг, от тях 7.2 милиарда са „капиталови инжекции в държавни дружества“. Основно в Българската банка за развитие (ББР).
Ако това съкращение не кара кръвта ви да изстине, значи сте проспали последните 10 години.
ББР е новата КТБ, това е черната дупка, през която милиардите на държавата се изсмукват и се появяват в частните сметки на няколко фамилии. Това е касата на „елита“.
Сега си представете за секунда, че живеем в истинска държава.
Какво можеше да се направи с тези 7.2 милиарда?
Можеха да финансират наукоемки производства.
Извличане на редки метали от рециклирани уреди. В старите ни телефони и компютри има злато, платина, паладий. Това е градска мина, и бъдеще.
Метално 3D принтиране. За космическа индустрия, за медицина, за отбрана. Вместо да внасяме, можехме да произвеждаме.
CRISPR-базирани генни терапии. Най-модерната медицина в света. Можехме да бъдем център на Балканите.
Вместо да финансират бъдещето, те всяка година наливат парите в собствената си касичка.
Когато един капитан на потъващ кораб спре да изхвърля водата и започне да сваля медните обшивки, за да ги продаде за скрап, това означава само едно: той знае, че корабът е обречен.
Те не просто крадат, а разпродават останките.
———-
Най-големият страх на българския политик не е от „другата партия“, а от организираните граждани, защото партиите винаги се договарят помежду си.
Румънците го показаха през 2017 г. - 600 000 души блокираха Букурещ заради промени в Наказателния кодекс.
В Исландия 2009 г. гражданите стояха месеци пред парламента, докато правителството падна и конституцията се промени.
Нашите протести винаги са като сватби, голямо вълнение, после всички си тръгват.
В Швейцария няма месии, има референдуми, там гражданите решават за данъците, за инфраструктурата, за бъдещето.
