Сред най-ценните реликви, които се пазят в храма е тъй нареченото Московско евангелие.
Храмът „Св. св. Петър и Павел“ в Добринище е сред най-ценните паметници на православното духовно наследство в Разложкия край и повече от 190 години е неизменен център на духовния живот на местната общност, предаде репортер на БГНЕС.
Историята започва през 1834 година когато жителите на Добринище предприемат изграждането на нов голям православен храм, който да отговори на нуждите на нарастващото християнско население. Строителството продължава през 1835 година когато църквата е окончателно завършена.
По това време Добринище се намира в пределите на Османската империя и е част от Самоковската епархия оглавявана от митрополит Игнатий. Изграждането на толкова внушителен храм в този исторически период има особено значение, защото през първата половина на XIX век българските православни общности постепенно получават възможност да строят нови църкви след продължителен период на ограничения. Именно тогава в Разложко започва изграждането на няколко представителни възрожденски храма, които се превръщат в символ на духовното пробуждане на местното население.
Храмът е разположен в самото сърце на Добринище на площад „Македония“ и впечатлява със своите размери и архитектура. Построен е като трикорабна псевдобазилика с притвор и открита южна галерия. Има два входа от запад и от юг, а източната част завършва с полукръгла апсида. Сградата е дълга 22 метра, широка 17,60 метра, висока 5,40 метра, а дебелината на каменните стени достига около 80 сантиметра, което свидетелства за устойчивото възрожденско строителство. Храмовият двор е ограден с висок каменен зид изграден от камък и хоросан.
Още с влизането в църквата вниманието на посетителите е привлечено от великолепния дърворезбован иконостас, който е сред най-ценните художествени богатства на храма. Според Неврокопската света митрополия той е изработен от прочутите майстори на Дебърската дърворезбарска школа чиито произведения са едни от върховите достижения на православното църковно изкуство на Балканите. Особена ценност представляват и царските двери, които са донесени от Рилския манастир и са поставени в иконостаса като знак за духовната връзка между двете светини.
Храмът съхранява богата колекция от възрожденски икони създадени от представители на няколко от най-известните художествени школи в България. Сред тях са Самоковската, Банската и Каракьойската школа. Особено място заемат творбите на бележития възрожденски зограф Тома Вишанов Молера, който е сред основоположниците на Банската художествена школа. Неговите произведения се определят като едни от най-ценните образци на възрожденската църковна живопис в региона.
Първоначално вътрешността на храма е била богато изографисана. По време на един от по-късните ремонти голяма част от стенописите са били покрити с пласт боя и днес от тях са запазени единствено четири медальона с изображенията на светите евангелисти Матей Марко Лука и Йоан. Те продължават да напомнят за първоначалното великолепие на възрожденската украса.
Сред най-ценните реликви, които се пазят в храма е тъй нареченото Московско евангелие. Това старопечатно богослужебно издание е подарено на църквата от Георги Темелков и десетилетия наред е използвано при извършването на богослуженията. То представлява ценен паметник на православната книжовна традиция и е една от най-почитаните светини в Добринище.
Друга изключително ценна светиня е прочутият Дантелен кръст, който се отличава с изключително фина дърворезба изработена от орехово дърво. Името му произлиза именно от ажурната украса, която наподобява дантела. Авторът на това уникално произведение остава неизвестен. Според запазените сведения кръстът е пренесен в храма „Св. св. Петър и Павел“ след като по-старият храм „Успение Богородично“ пострадал тежко при пожар по време на Балканските войни. Благодарение на грижите на жителите на Добринище светинята е спасена и до днес се пази в настоящия храм като една от неговите най-големи ценности.
Историята на храма преминава през тежки изпитания. Първоначалната дървена камбанария е разрушена по време на Балканската война през 1912–1913 година. След това през 1926 година е извършена мащабна реконструкция на цялата църковна сграда. Тогава над притвора е изградена нова камбанария, а над централния кораб е издигнат купол. Разширени са прозорците и храмът придобива своя съвременен архитектурен облик. Камбанарията е завършвала с характерната луковична форма типична за руската храмова архитектура.
През 1986 година по инициатива на енорийския свещеник Димитър Борисов Ноцков и с благословението на Неврокопския митрополит Пимен е изградена новата висока кула камбанария. Тя е възстановена на мястото на разрушената възрожденска кула и днес се издига над храмовия двор, като една от емблемите на Добринище. На западната стена е поставена възпоменателна мраморна плоча, която напомня за историята на разрушаването и възстановяването на камбанарията. Сегашната кула разполага с пет камбани и часовник и е сред най-разпознаваемите архитектурни символи на града.
До източната апсида в непосредствена близост до храмовата ограда се намират гробовете на свещениците, които през годините са служили в църквата Те свидетелстват за приемствеността в духовното служение и за ролята на храма като център на православния живот в Добринище.
Покровители на храма са светите първовърховни апостоли Петър и Павел, чиито празник Българската православна църква отбелязва на 29 юни. По традиция тогава в Добринище се събират духовници миряни и гости от цялата страна за празнична света литургия и тържествено честване на храмовия празник.
Днес храмът „Св. св. Петър и Павел“ продължава да бъде действаща православна църква към Неврокопската света митрополия. Освен място за молитва той е и един от най-значимите паметници на българското Възраждане в Югозападна България. В неговите стени се съхраняват произведения на едни от най-известните български зографи и дърворезбари както и безценни реликви които разказват историята на православната вяра и духовната устойчивост на жителите на Добринище през почти два века. I БГНЕС
