Неофит Рилски полага основите на съвременния български книжовен език
Банско и районът са едни от най-посещаваните ни целогодишни курорти, привличащи българи и чужденци с красивата си природа, ски писти, минерална вода, а също така и с историческите си забележителности, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
Банско и близкото до него село Баня активно се включват във Възраждането, давайки редица големи имена в българската история. Сред тях на първо място е Паисий Хилендарски, но също така и много други фамилии като Молерови, Тодеви, Вапцарови.
Особено място има и наричаният от своите съвременници „първий просветител болгарский“ – Неофит Рилски.
За негово родно място спорят и Баня, и Банско. Според едни сведения Никола Петров Бенин, както е светското име на Неофит Рилски, е роден през 1793 г. в Баня и едва в началото на ХІХ век се премества в Банско. Други източници посочват като родно място именно прочутия ни ски курорт.
За да затвърдят своите претенции жителите на Баня са издигнали паметна плоча пред дома, за който се смята, че големият просветител е роден.
В крайна сметка дали е Банско или Баня, това е преди всичко въпрос, на който трябва да отговорят историците ни. За много видни наши личности се водят спорове къде са родени, включително и за родоначалника на нашето Възраждане – Паисий Хилендарски, въпреки че днес е доказано, че това е Банско.
Важни са заслугите на Неофит Рилски, а те са безспорни.
Неофит Рилски е един от най-значимите български просветители, монаси и книжовници, смятан за основоположник на светското образование в България. Той има изключителен принос за повишаване на народната просвета в началния етап на Възраждането и за изграждането на националното самочувствие на българите, което по-късно води до борбата за църковна независимост. Наричан е от своите съвременници и ученици „първий просветител болгарский“.
Роден е през 1793 г. под името Никола Поппетров Бенин. Още като юноша проявява силен интерес към науката и църковното дело. Учи в Рилския манастир и в Мелник, където усвоява гръцкия език и култура. След като приема монашеството и името Неофит, той се установява в Рилския манастир, който се превръща в център на неговата книжовна и просветителска дейност.
Неофит Рилски работи като учител в редица градове, включително и в Стара Загора, където е бил канен за учител множество пъти. Благодарение на своите знания и добро име, често е канен да преподава на различни места. Той въвежда нови методи на обучение и посвещава живота си на народното образование, отличавайки се с трудолюбие, скромност и отдаденост.
През 1835 г. издава своя най-значим труд — „Болгарска граматика“, първата граматика на български език, написана на достъпен за народа език. С това произведение Неофит Рилски полага основите на съвременния български книжовен език и допринася за събуждането на националното съзнание по време на Възраждането.
Сред другите му произведения се открояват „Взаимоучителни таблици“, „Краткое и ясное изложение“, „Христоматия славянского язика“, „Описание болгарскаго священаго монастиря Рислакго“, „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“ и „Краснописание“. Той е и създател на първия български глобус — още едно доказателство за неговия новаторски дух и всеотдайност към просветното дело.
Неофит Рилски умира през 1881 година на 4 януари в Рилския манастир, където е и погребан. Делото на монаха оставя дълбока следа в историята на българското образование, език и култура. Константин Иречек го определя като „патриарх на българските писатели и педагози“ I БГНЕС
