С БДЖ екшънът е гарантиран. Тръгваме с добре изглеждащи спални вагони от София към Варна, шафнерът е любезен, чаршафите - чисти, макар че някои хора си носят собствени калъфки за всеки случай. Климатикът работи. Е, одеалата са сигурно отпреди години, поскъсани са, трудно се разбира кога са прани, ама какво ще им връзваме кусур за една нощ.
Тоалетните са с вакуум като в самолетите, не като едно време, когато не можешe да познаеш какъв е оригиналният цвят на седалката и се налагаше да чакаме да тръгне влакът от гарата, за да влезем. В някои вагони дори има сапунче, в други - само леко църцореща вода, над която се мъдри надпис: "Негодна за пиене вода". То кой ли ще пие вода от тоалетната на влака, ама хора всякакви. За тоалетна хартия няма какво да говорим.
Влакът скрибуца и при всяко намаляване на скоростта се чува такъв ужасяващ звук, че имаш чувството, че всеки момент ще изпадне от релсите. И в един момент, минали са не повече от 4 часа от пътя, чувам как шафнерът говори дълго и тревожно с някакви хора.
Това не обещава нищо хубаво. Идва и до нашето купе. Тропа. Понеже съм на долното легло, тръгвам да стана да му отворя. Кракът ми обаче попада в дупката на скъсаното одеало и се оплитам в него. В това време тропането се засилва. Успявам някакси да си измъкна крака от капана на скъсаното одеало и ставам. Шафнерът се извинява, обаче по линията пред нас се е обърнал товарен влак. Как се е обърнал цял влак и какво е превозвал - опасен ли е товарът?
Та нямаше как влакът да го прескочи, трябваше всички пътници да слезем на гара Левски, да се прекачим на автобусИ до гара Павликени и оттам да продължим с друг влак.
Но няма да можем да ползваме спален вагон. Шафнерът не споменава защо, ама то е ясно - нямат резервни чаршафи. Всъщност ще се качим на обратния влак, който пътува от Варна към София и, естествено, в спалните вагони са спали други хора.
Та слизаме на гара Левски и никакви автобуси не се виждат. Народът пали цигара от цигара, но като цяло запазва спокойствие. Само няколко души не могат да приемат случващото се и търсят с кого да си покрещят на тема БДЖ-то и цялата държава. Тъкмо си мисля, че автобусИТЕ ще дойдат след час, и се появява един единствен, който пътниците атакуват с бясна скорост и вместо 50 души на него се качват сигурно 100. Останалите 100 сме навън, няма как. Шофьорът казва, че щял да дойде и един микробус, това е.
Ситуацията изглежда безнадеждна. Присядаме на неприбрани пейки от заведение на гарата и чакаме. Отнякъде наистина пристига един микробус и хората застават на пътя му. Питат го ще ни закара ли до Павликени. Разговорът придобива комичен привкус.
То аз пътувам за Русе, ама ми се обадиха", казва човекът. "Ние пък сме за Павликени. Закарайте ни, а после си отидете в Русе", продължават отчаяните пътници. Само че бусът не е автобус и могат да се качат само 10-ина души с малък багаж. Страшен късмет беше, че ние нямахме голям багаж и бяхме близо до вратата, та се качихме.
Тръгваме и стана ясно, че по пътя Левски и Павликени няма равни участъци. Ако имаше, бусът щеше да ги уцели, защото движение нямаше. Очевидно асфалтът е полаган някъде по байтошово време.
Това обаче не е нещо, което човек не очаква в България. Куриозът дойде, като стигнахме в Павликени. Шофьорът спира и казва: "Някой знае ли къде е гарата?". Очевидно обаче никой не беше идвал в Павликени.
Един от пътниците предлага да пусне навигацията. "Поемете на юг", казва гугъл говорителката и всички избухваме в смях. Часът е 3 през нощта - по какво да разберем къде е юг. Театър на абсурда. Ние сме на кръстовище с 3 пътя. Навигацията обаче не е програмирана за нощни упътвания и упорства: "Поемете на юг". Накрая шофьорът решава да тръгне и да видим дали говорителката на гугъл мапс ще ни коригира. Оказва се, че сме в правилната посока.
Еврика! Стигаме гарата в Павликени. Там стоят и чакат други пътници, които са тръгнали към София и атакуват микробуса и автобуса. Ние се качваме на влака в обикновено купе. Очертава се неприятна нощ. Каква ти нощ, то стана 5 часа, докато дойдоха всички останали пътници, тоест автобусът и микробусът се бяха върнали в Левски и ги бяха докарали в Павликени.
Всъщност всичко е добре, когато завършва добре - пристигнахме във Варна, макар и с почти 3 часа закъснение. Но с БДЖ е театър на абсурда.
Сима Владимирова
19min
