Снощи ерата на Виктор Орбан в Унгария приключи след 16 години във властта. Беше изпратен в историята категорично. Няма да коментирам дали това е добре или зле – нито съм унгарец, нито съм експерт по вътрешната им политика. Но има нещо друго, което ми направи силно впечатление.
Това е урок за всички политици, които отказват да приемат хода на времето. За тези, които решават, че са незаменими и се впиват със зъби и нокти във властта. Историята го е показала многократно – с времето, от част от решението, започваш да се превръщаш в самия проблем. Защитавайки стръвно властта си, неизбежно ставаш точно това, срещу което някога си се борил!
Екзит половете в Унгария показаха ясно – основната причина за масовото гласуване бе борбата с корупцията. Не случайно първите думи на неговия опонент, човекът който го победи, бяха именно за дълбока реформа и изкореняване на корупцията. Това е житейски урок – властта не трябва да става самоцел. Трябва да има смяна на хората, нова енергия и приемственост.
За съжаление в България има много политици, които отказват да се учат от историята – както на национално, така и на местно ниво. А знаем, че тези, които не се учат от нея, неизбежно повтарят грешките ѝ. Арогантността и самовлюбеността във властта винаги се наказват – рано или късно Народът се уморява.
Относно новия път на Унгария – ще видим. Петер Мадяр ще има време да докаже дали е правилният избор. Важното е друго – унгарският народ излезе и свободно упражни правото си на глас с безпрецедентна активност. Дай Боже скоро да дойде и в България ден, в който и ние да се обединим около реална антикорупционна политика и да видим 80% активност на изборите.
