В България повечето неща се правят почти. Почти имаме образование. Почти имаме пенсионна система. Почти имаме здравеопазване. Почти имаме общество. Почти имаме правосъдие. Почти, но не съвсем.
Всичката ни работа е такава. Дори мафията ни е недовършена и опростачена, някак си. Я вижте Якудза какъв стил имат, че и помагат на хората при бедствия. А нашите крадат. Ама не крадат елегантно и с финес, ами просташката, като див м-л на селска сватба. И политиката ни такава - ни управляващите като хората, нито опозицията като опозиция. Едни недовършени такива. Все едно ги е страх да са това, което са. Лицемерие до шия.
Ние и протестите така - хем протести, хем едно такова не е както трябва. Всички знаем кристално ясно промените с какви протести стават, ама все се правим на ударени и накрая вместо сопа, внасяме подписка. И работата си остава недовършена.
Природата ни природа. Ама някак почти. Не й даваме да се възстанови от нас. А вдигне малко глава и я пожар, я соларен парк, я дървосекачи я налазят. Големи хвалби за тая природа, пък като отидем в нея, първата ни работа е да си изхвърлим боклука.
Че и обществените ни личности такива едни недовършени. Уж са ВИП, пък гледаш, изглеждат като стара мома-текезесарка, сдобила се с пари и тунинговала се в последна надежда да се хареса. Други толкова много си се харесват сами, че нямат нужда от други. Трети вече толкова далеч са избягали от планетата - майка, че по-добре дори да не търсим връзка с тях.
И държава имаме. Ама почти държава. Защото суверенитет нямаме. Уж се водим държава, ама то сме си колония. И уж сме народ, а всъщност сме население.
Елена Гунчева-Гривова
