Днес останах втрещена от репортаж по Нова ТВ. А историята в него е олицетворение на нивото на институционалния (не)професионализъм във всяка сфера в държавата.
Другарят Сталин е казал: "Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы"
В нашенски вариант: Няма ученик - няма проблем. И ако случайно ученикът създава проблеми - да върви на..., само да не го виждаме ние - средностатистическите непогрешими!
От репортажа на Нова научих, че момченце в трети клас в бургаско училище е причина от две седмици родителите да не пускат своите деца в клас. Толкова лошо било това дете, толкова отвратително, че нито един учител не можел да се справи с него.
Да видим дали мога да смятам.
Днес, когато е излъчен репортажът, е 2 октомври, значи записът е направен на 1 октомври. Учебната година започва на 15 септември. Ако децата от две седмици не са стъпвали в час заради лошотията на въпросното дете, то те всички са установили колко е ужасно на 15 септември. И от 16-ти вече не са в клас.
Абсурдите са няколко и ще опитам да ги подредя:
1. Нито един закон за образованието не допуска децата да бъдат самоволно отлъчени от училище и за подобно действие те вече трябва да бъдат изключени - няма значение, че са цял клас.
2. Родителите, които не пускат децата си на училище подлежат на финансова санкция.
3. Родители, които не пускат децата си на училище нямат право на детски надбавки за времето, когато детето не посещава училище.
4. Децата с проблеми (умствени, поведенчески и физически) трябва да бъдат социализирани в клас и когато проблемите на детето не са по силите на преподавателя, то трябва да бъде с ресурсен учител и с него да работи и психолог, а ако се налага и психиатър.
Да не помислите, че репортерът е задал дори един логичен въпрос? Не го мислете. Тя подаваше микрофона насам-натам.
Какво се случва обаче: Вдигат се всички родители на протест на 16 септември и с тях - и учителите. "Това дете е ужасно, ние не можем да работим с него. Семейството не ни съдейства." - заявиха учителките.
Добре. Да допуснем, че детето е с форма на психическо отклонение, което се изразява в агресия. Къде е ресурсният учител, чиято основна функция е работа с децата с проблеми? Къде е психологът на училището? Къде е програмата, разработена от класния в която единият от родителите, съвместно с ресурен учител да влизат в клас и постепенно детето да научи правилата за поведение?
Миналата година, точно три дни след 15 септември, подобно нещо се случи на първокласник. На четвъртия ден момченцето опитва да влезе в класната стая, а майки започват да го блъскат и да му казват, че то не бива да ходи на училище, защото е лош - вече бил скъсал една тетрадка, мятал моливи.
Разплакан баща прибира сина си (той е многодетен баща и това е изтърсачето в семейството), а седмица по-късно малкият е преместен в съседен клас. В деня, когато това става, майки от другия клас нахлуват в класната стая и настояват детето да се махне, защото е проблемно.
Почти идентични случаи, отразени в медиите, открих и през 2017, и през 2022 година.
Наистина ли проблемните деца са проблемът?
Що за идиотско общество е това, което 70 години след кончината на Сталин само това знае: "Няма човек - няма проблем" Какво се случва с дете, което от всички страни чува, че е лошо, че е ужасно, че го мразят?
Пълно е с ТВ шоута за говорещи с кучета, говорещи с котки, говорещи с коне и навсякъде историята как е агресията отстъпва място на спокойствие и доброта.
В нашето общество обаче родителите на децата посочват детето-враг около 24 часа след като са го зърнали за първи път и вече протестират?
Не мисля, че хлапето е безпроблемно и напразно набедено. Но мисля, че е диващина, когато институцията училище и всички родители обединят сили срещу момченце на 9.
И още нещо: да допуснем, че дете е с форма на интелектуален дефицит, но няма прояви на агресия. Тогава то просто ще изчезне, ще се претопи сред всички адекватни, активни и будни деца. То изобщо няма да съществува, а в края на годината учителите безмълвно ще го пробутват в следващ клас.
Ако хората умееха да са толкова гневни и когато стане време за гласуване, може би в някакъв момент процесите в образованието ще догонят нашето време, а няма да се облягат на бисерните изводи на Сталин и практиките на Макаренко.
Лияна Панденлиева