Ако оставиш днешните интелектуалци да безмълстват, сигурно ще умрат като риби на сухо
Опорките могат да се лансират глупаво и умно
В цялата врява, в надвикването около въвеждането на предмет вероучение в училище (в която, признавам, и аз не се сдържах и издигнах крехкия си гласец), в тежкия диспут между специалисти от всякакво естество, си дадох сметка, че ми се губи гласът на професора по философия, иподякон Калин Янакиев – нали не бъркам, нали е иподякон и чете проповеди в църквицата „Св. Николай“ под стария КОРЕКОМ, известна още като „Църквата на костовистите от последния ден“? Защо ми се губи този глас? Нали той винаги е бил с умните си слова в предните линии, когато става въпрос за християнство, Църква, а също така Изток и Запад в геополитически смисъл. Какво му става сега, защо мълчи, защо не е на барикадата, защо не вика, че „училището не е църква“? Или вече е повече финансист, отколкото философ и богослов, защото активността му по въпроса за еврозоната е много по-натрапчива?
Реших да проверя и се оказа, че все пак се е изказал. Дал е интервю за авторитетната медия „ФрогНюз“. В това интервю защитава позицията, че вероучението е лукава вратичка за проникване на руска пропаганда. Опорките могат да се лансират глупаво и умно. Янакиев я лансира умно, защото е умен и умее да говори. Но това не прави самата опорка (изградена върху грешен силогизъм) по-малко глупава.
Да, Янакиев има рядък дар слово, възхитителен дар слово, но християнската душа е проста, несложна, както прост и несложен е Бог. Тя не се радва на витиевати фрази в академичен стил. На тях се радва по-скоро Варлаам Калабрийски, но не и св. Григорий Палама. Палама просто е искал да го оставят да си безмълства, но Провидението е решило друго. Напротив, ако оставиш днешните интелектуалци (слагам и себе си тук, без да съм интелектуалец) да безмълстват, сигурно ще умрат като риби на сухо.
Да видим какво казва иподяконът в пропагандното си интервю.
„Съавтор на един такъв учебник може да бъде известният Путинов идеолог Александър Дугин – шегува се (но не съвсем) философът по повод написаното в учебниците за 10 и 11 клас и пояснява: – По отношение на това има ли някаква опасност от проникване на руските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук вече ще трябва да стигнем до в момента предлаганите учебници по „Добродетели и религия“.
Ето къде Янакиев вижда руска пропаганда:
Нападната е секуларната държава, на която, види се, Янакиев особено държи
В учебника пише: „В секуларното общество религията вече не се разглежда като държавен въпрос и не може да се проявява като власт в държавната сфера“. Е? Според Янакиев това е теза на Путин и Дугин? Това е руска пропаганда? Терминът „секуларизъм“ е въведен от журналиста Джордж Джейкъб Холиоук и означава религиозна неутралност на държавата, изключване на Църквата от политическата власт. Холиоук е легендарен британски богохулник от първата половина на 19 век, наречен „чудовище“, на когото полицаят, който го арестувал, казал: „Съжалявам само, че минаха времената, когато можехме да ви заведем с Оуън Ланаркски на кладата, а не в затвора в Глостър“. Крилата фраза на Холиоук е: „Не вярвам, че такова нещо като Бог съществува“. Каква да бъде позицията на Църквата по отношение на секуларизма, включително и в учебниците по вероучение? Това руска пропаганда ли е? Путин и Дугин ли е? Великобритания Евразия ли е? Или просто иподякон Янакиев, който подава кадилницата в „Св. Николай“, е фен на Джордж Джейкъб Холиоук и неговото „Не вярвам, че такова нещо като Бог съществува“? А иначе обича да го наричат „християнски писател“…
Янакиев алармира, че е нападната и милата глобализация
Цитира: „Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма разрушава традиционните идентичности, т.е. духовното и културното единство на конкретните исторически общности, а оттам и устоите на самата християнска идентичност на съвременния човек“.
Глобализацията била „топос“ на путиновите идеолози според Янакиев. Всъщност за нея знаем много повече отново от Великобритания, от Роджър Скрутън – философ (нещо като колега на проф. Янакиев), специализиран в естетиката и политическата философия. Негова е книгата „Западът и останалите: Глобализацията и терористичната заплаха“ (2002), както и статията в задокеанския евроатлантически The Wall Street Journal „Делото за нациите“ (2017). В тази статия Скрутън защитава значението на националната държава като основа за социално доверие и културна идентичност. Той предупреждава, че глобализацията може да ерозира тези основи, водейки до социална фрагментация и загуба на общностно чувство. Какъв Дугин, какви 5 лева? Пък и Дугин няма ли право от време на време да казва верни неща? Да, той дръзко инструментализира християнството, но за целта първо търси да види какво е казало християнството преди него, така че ако го е повторил, не е задължително невярно.
Янакиев алармира, че е нападнато и потребителското общество
Вади от учебника следния цитат (явно е отишъл на интервю във ФрогНюз подготвен):
„От средата на XX век социалните науки и науките за човека все по-често определят съвременното общество като потребителско, а модерният човек като консуматор. (Нещо да не е така?) След Втората световна война идеологемата за щастието като индивидуално благосъстояние се налага в западноевропейската култура и създава етиката на прогреса. Тази етика подчинява личния и обществения живот на принципите на потребителската идеология и на утопията за индивидуално щастие. Това създава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличаване на способността да консумира“ (Нещо да не е така?). Как гледа християнството на консуматорството, как гледа на нестяжението? Консуматори ли са монасите? А иподяконите?
Секуларизацията и консуматорството, безбожието и либералният мейнстрийм водят до самота, отчуждение и ожесточение между хората. Да се радва ли Църквата на това? Да го хвали ли в учебниците по вероучение? Или черните петъци и „клиентът винаги има право“, потребителските кредити, които водят до разорения и самоубийства, са ги измислили Путин и Дугин?
Янакиев горестно алармира, че са нападнати и ляволибералните движения
Цитира от учебника: „Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални норми на човешкото съществуване в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните движения е вдъхновен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождаване от всички морални и културни норми. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на съвременния човек“. И допълва от себе си: „Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай… Това образоване по религия ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм?“.
Всъщност темата за нихилизма и разрушаването на моралните норми е подробно разглеждана от Лео Щраус, Албер Камю, Фридрих Ницше (все нещо като колеги на проф. Янакиев), както и от по-новите Алън Блум в „Затварянето на американския ум“ и Франсис Фукуяма, който в своите трудове разглежда как модернизацията и рационализацията на обществото водят до „обезчароване“ на света, което може да предизвика реакционни движения и идеологии, стремящи се да запълнят празнотата, оставена от загубата на традиционни ценности. Какъв Путин, какви 5 лева? Църквата трябва ли да приветства моралния упадък, загубата на представа за доброто и злото и за техния произход?
Да благодарим прочее на иподякон Янакиев, че е извадил тези хубави и поучителни цитати, и е посочил опасностите, срещу които застава Църквата, докато в тяхна защита очевидно се обявява модернистичната икуменическа българска „християнска“ интелигенция.
Накрая искам да напомня на феновете било на Пепси, било на Кока-Кола, на Тръмп и на Байдън, на лева и на еврото: вероучението в българското училище няма абсолютно нищо общо с:
1. Влизането на България в еврозоната;
2. Войната в Украйна;
3. Президентството на Тръмп.
Сега вероятно иподякон Янакиев ще излезе с пламенно слово за това що за путинист, фашист и зилот съм аз. Страхувам се обаче, че едва ли ще намеря време и желание да го прочета. Но вие си пишете, проф. Янакиев, щом това успокоява съвестта ви или, по-точно казано, изпълнява професионалните ви ангажименти към вашите работодатели.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
