Магията на българската храна е в нашата природа и богато биоразнообразие
Качествената и безопасна храна се превръща в едва ли не религия, защото обикновеният човек започна да разбира колко е важно да се храни с пълноценна и балансирана храна. Това заяви в интервю за БГНЕС акад. Атанас Атанасов, един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен опит в теорията и практиката на земеделската наука.
Най-новата му книга „Магия ли е българската храна“, издадена от издателство „Захарий Стоянов“, представлява изследване за връзката на българското биоразнообразие и храни и тяхното взаимодействие с генома на българите, микробиома, който ги населява и тяхното здраве и дълголетие. „Трябваше да пристъпя към тази книга, защото се получава така, че едва ли не голяма част от човечеството днес си отива заради това, че е напълняло повече отколкото трябва. Това е първата причина, а втората е, че в началото на миналото столетие продължителността на живота на българина е била много по-голяма – той е бил почти столетник, а днес сме на последното място по този показател в Европа“, обясни акад. Атанасов.
Той припомни, че до неотдавна, преди около 20-30 години, българинът е консумирал до 90% храна родно производство. „По своето качество тя е една от най-добрите храни в целия свят. А сега се храним обратното – 90% е чуждо производство. Когато чуждата храна допълва нашия порцион, нашата диета е една. Съвсем друго е тя да доминира. Получава се една несъвместимост, защото храната също има генетика. Тя също има микробиоми. Когато доминира вносната храна, ние започваме да правим несъответствие и несъвместимост на чуждата с нашия геном“, обърна внимание акад. Атанасов.
Той подчерта, че това е една от най-важните причини българинът да е боледуваща нация. „Трябва да обърнем парадигмата и отново да се върнем към нашите продукти“, препоръча ученият.
Как трябва да се върнем?
Според акад. Атанасов трябва да правим друг тип земеделие. „Нашето земеделие е монокултурно. То обеднява - от 80 култури, ние отглеждаме 40, като някои от тях символично“, алармира ученият и препоръча: „Разнообразието е изключително важно, защото то прави баланса по минерален състав, витамини, ензими и колко други съединения, които са изключително важни за правилното функциониране, за доброто здраве и доброто дълголетие на човека“.
Акад. Атанас Атанасов е един от пионерите в областта на растителните технологии, върху които започва работа още през 1967 г. Той коментира съвременното генно инженерство в растениевъдството, което не подобрява самото растение, а увеличава единствено добива от него. „Това се отнася до ГМО-то, но сега с генното редактиране не внасяме нови технологии, не внасяме чужда информация, ние боравим с генома на самия вид, на самото растение, което искаме да подобрим“, обясни ученият.
Той иска в днешно време да разглеждаме новите генни техники не като подривни, не като негативни, а като градивни. „Тоест да вървим в насоката, която ще ни даде възможност да подобряваме не само моногенни признаци, като толерантност на насекоми, на хербициди и пестициди, а да вървим и към подобряване на хранителните качества, да правим по-добър баланс, да махаме алергиите и токсините, които предизвикат алергиите в човешкия организъм“, заяви акад. Атанасов.
Той отбеляза, че регулациите в света не са еднакви и това може да окаже негативно влияние върху хората. „Има много какво да се желае в тази посока, но истината е, че трябва да се експериментира и трябва да доказваме, че Европа от най-добрия континент на технологии отново ще се върне на своите желани равнища, а не да висим на опашката след Америка и Азия. Китай утре ще почне да не внася такива храни и ще се чудим как да онзи ден той не можеше да се изхрани, а сега храни нас. Малко ме е срам да говоря по тази тема. Пионер съм в тази област и винаги гледам по-скоро положително на развитието“, добави ученият.
Питаме го коя е магията на българската храна: „Магията е нашата природа да се върнем към нея. Нашето огромно биоразнообразие да се върнем към него и да го използваме рационално“, обобщи акад. Атанас Атанасов. І БГНЕС
