През 1931 г. преразглеждат процеса срещу Спасителя
Направен е опит да бъде изтрито хилядолетното петно върху еврейството
Малцина знаят, че има две съдебни дела на Исус Христос. Първото е най-известният съдебен процес в човешката история. На второто той е преразгледан и обявен за “нищожен”. Това се случва през 1931 година.
Спасителя е осъден по “кратката процедура”. Бързината е скрепена с икономически и политически основания. Като гони търговците от храма, Исус засяга мощни финансови интереси. Еврейските първенци пък са уплашени за властта си - появил се е народен водач с извънземна харизма, който ще ги търкулне от високите постове.
Силните на деня отделят от спестяванията си 30 сребърника и купуват целувката на Юда Искариотски.
Исус Христос е разпознат, вързан и веднага пратен на съд. В четвъртък вечерта застава пред така наречения Малък синедрион. Това е петчленен еврейски съд, най-ниската инстанция в римската провинция Юдея. Председател е първосвещеникът Анна.
Анна не открива вина в деянията на Исус, но не го освобождава. Препраща го на по-горната инстанция - Средния синедрион. Тук заседават 23 мъдри глави, начело с първосвещеника Каяфа. Той е подготвил коварен въпрос. “Ти ли си Христос, син Божи?”, пита Каяфа. “Аз съм”, отвръща Исус. Каяфа се изправя и театрално раздира одеждата си. После се провиква: “Той богохулства. Каква нужда имаме още от свидетели? Ето сега чухте богохулството.”
Според древното юдейско законодателство “богохулството” е най-тежкото престъпление. За него има само едно наказание - смърт! Присъдата се произнася от Висшия синедрион. На тази трета инстанция 71 разгневени мъже вдигат ръка и гласуват разпятие за Исус Христос.
Всичко би свършило тук, ако се случваше във времената на Юдейското царство. Евреите обаче са поробен народ и нямат власт над човешкия живот.
Затова юридическата сага продължава
В петък сутринта еврейските съдници отвеждат Христос при Пилат Понтийски, императорски наместник в провинция Юдея. Пилат пита: “Какво обвинение имате срещу този човек?” Онези хвърлят в краката му богохулството, но то не трогва чужденеца. Пилат не се кланя на техните богове, има си свои. “Аз не намирам никаква вина в този човек”, отсича представителят на римската власт.
За да се отърве, той измисля пета инстанция - Ирод Антипа, управителя на Галилея. Аргументът е, че Исус Христос е родом от тази област, нека Ирод се произнесе за вината му.
Исус Христос Пантократор, икона от VI век.
По това време Антипа е в Йерусалим и срещата му с Исус приключва набързо. Той също го намира невинен, връща го обратно на Пилат. Ситуацията копира нашата правна система, в която следствие, прокуратура и съд си прехвърлят топката. Евреите бият дузпи, а Пилат спасява докато може.
Евангелистът Матей свидетелства: “Пилат, като видя, че нищо не помага, а че повече смут става, взе вода и си изми ръцете пред народа, казвайки: “Невинен съм за кръвта на тоя праведник.” И целият народ отговори и каза: “Кръвта му да бъде върху нас и върху чадата ни.”
Тези клетвени думи не дават покой на еврейството. През 1931 г. е направен опит да бъде изтрито хилядолетното петно. Тогава в Йерусалим е сформиран съдебен състав, който да преразгледа процеса срещу Исус Христос. Ето как един вестник отразява събитието:
Йерусалим, 25 юли 1931 г.
“Днес стана разглеждане и ревизиране на съдебния процес против Исус Христос, осъден на смърт. В 4 часа сутринта съдебната зала беше препълнена и беше необходима намесата на полицията, за да спре по-нататъшното влизане в залата.
Присъстваха много юрисконсулти, доктори по право и юристи от всички области, които бяха поканени да вземат участие при разглеждане на въпросния процес. Адвокатският кадър беше съставен от най-бележитите мъже на еврейската нация, които поеха задължението справедливо да премахнат грешната присъда, издадена в миналото. Председател на съда беше д-р Велдайзен, един от най-именитите еврейски правници. Защитата пое адвокатът Райкевек, а обвинител беше д-р Бландайслер.”
“Разглеждането на процеса започна в 14,30 часа - продължава хрониката. - Председателят даде думата на обвинителя. Д-р Бландайслер отвори една папка с документи от над 1000 страници, написани на машина. Той започна да пледира, че съдът, който е осъдил Исус е справедлив, тъй като по онова време освен неговите ученици никой не е можел да види в него Сина Господен. Той е бил вреден за обществото като опасен конспиратор, който събирал около себе си люде, за да се противопостави на властта, проповядвал е една неосъществима религия. Той е трябвало, според мнението на обвинителя, да бъде осъден, както много други преди него.
Обвинителят продължи да напада мъченика, осланяйки се на доказателствата от своите документи, а след като завърши обвинението си, което трая 4 часа, призова съда да потвърди присъдата от миналото.”
По-нататък четем:
“Председателят на съда даде думата на защитника Райкевек. При затаен дъх от страна на аудиторията той се изправи. В своето слово адвокатът обеща да докаже, че присъдата е несправедлива и че Исус е жертва на множество съдебни грешки. Той каза, че Христос не може да бъде осъден на смърт, тъй като не е извършил никакво престъпление. Исус е проповядвал една религия, която е носела спасение, но човешкият егоизъм по онова време не е искал да я приеме. Как може да бъде обвинен Христос без никакви доказателства? Той припомни думите на Пилат, който рекъл: “Аз не намирам никаква вина в този човек” и в знак на невинност умил ръцете си пред неговите обвинители.
Защитникът продължи с омайващо сладкодумие, призовавайки съда да не бъде егоист и заради държавните интереси да не жертва справедливостта. Той посочи, че осъденият сега е на небето и е готов да прости неправдата, заради която е понесъл толкова много страдания. След петчасова реч защитникът приключи. Заседанието се прекрати, а магистратите се оттеглиха за обсъждане.
Когато заседанието отново се откри, председателят прочете следното решение: “Четири гласа за, един против!” Исус Христос беше оправдан, тъй като напълно се доказа неговата невинност. Някогашната присъда е скръбно заблуждение, което докара божествено наказание върху еврейската нация, но днес тя е освободена от вината си.
Решението беше посрещнато с бурни овации. След 1900 години юдейските правници признаха съдебната грешка, която техните прадеди са допуснали на същото място, където сега те произнесоха:
“Четири гласа за, един против!”
Автор: Росен Тахов
trud.bg
