Рerpetuum mobile скрибуца за каузата на свободата
Над машина, която да черпи енергия от “нищото”, са се блъскали гении като Леонардо да Винчи
Силата на “вечен двигател” щеше да ускори освобождението на България от турско иго. Матей Преображенски, наречен Миткалото, хвърли много труд, пари и нерви, за да осъществи една от най-древните мечти на човечеството.
Над машина, която да черпи енергия от “нищото”, са се блъскали гении като Леонардо да Винчи. По дирите на perpetuum mobile мнозина фантазьори правят открития във физиката, химията, математиката, механиката. Дори Юлиус Майер, свързал името си с прочутия “Закон за съхранение и превръщане на енергията”, е предлагал проект за самодвижеща се мелница.
Отец Матей е искал с грошовете, извъртяни от “вечния двигател”, да купи пушки и пищови за националната революция.
“Пишещият тия редове от устата му е слушал, като говореше в едно събрание на революционерите в Мусина, че той ще направи воденица при един гьол с вода. Чаркът на воденицата ще гребял сам водата и ще я връщал пак в гьола”, твърди съвременникът Гено Недялков.
Светското име на този родолюбец е Моно Петров Кънев Сеизмонов. Роден през 1828 г. в търновското Ново село, става послушник в Дряновския манастир. После приема монашество в Преображенската обител.
“Вечният двигател” се явява на отчето като видение. “И погледнах вътре в реката едно желязно колило право - ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и са въртеши от нас към онзи край”, описва преживяното той в съчинението си “Чудное повествование”.
През 1851 г. Матей Преображенски отива на Атон. Тук си внушава, че видението може да стане реалност. В богатите манастирски библиотеки черноризецът чете книги по физика, математика, механика. Увъртени формули и засукани чертежи палят въображението му. Матей наблюдава ритъма на морето, усамотява се в скитовете.
“Дълго време той кроил и смятал, и най-сетне у него узряла идеята да направи на Бяло море воденица, която “сама да се върти”, сочи проф. Александър Бурмов.
Един ден отчето запретва расото
Хваща се на работа и брега израства фантастичен механизъм. Гръцките монаси обаче го гледат боязливо и се кръстят. “Вечният двигател” на българина е обявен от елините за “дяволско построение”.
Потрошил 8 000 гроша и заплашен от анатема, Матей се качва на една гемия и отплува за остров Тасос. Оттам се прехвърля в Цариград, отива в Ерусалим, шета из Русия, Влашко, Сърбия. Заради тия скиталчества го наричат Миткалото.
През 1862 г. се записва в Първата българска легия. Сетне хайдутува из Западна Стара планина, а през 1864 г. решава да отмори в Батошевския манастир. “Но тук отново почнала да го мъчи старата му идея да построи самовъртяща се мелница”, отбелязва проф. Бурмов.
Отец Матей пак се хваща на работа - пресмята, чертае, върти теслата. Сега движещата сила на машината е пясък. Гено Недялков е оставил описание на чудноватото съоръжение:
“Построил едно голямо колело (чарк) от дъски, отвътре кухо. Напълнил го до 1/3 с пясък. Отец Матей предполагал, че като го завърти на ос, пясъкът, като излезе до върха и се спусне надолу, ще бие поставените тук малки полички и ще заема въртението, и по тоя начин ще се движи вечно...”
Пясъчните “вечни двигатели” са сравнително редки. Запазена е стара рисунка на такава конструкция, която наподобява чарка на отчето. Колело с кофички загребва пясък, вдига го и изсипва в улей. По него материалът изтича обратно в камери между стените на търкалото. Натежали, в крайно долно положение камерите се освобождават от товара. Кофичките отново загребват, тръгват нагоре, пълнят улея и осъществяват “вечен кръговрат”.
Според братовчед на Миткалото пясъкът засмуква от кесията му 11 000 гроша грешни пари.
Знаел ли е Левски за проектите?
Този въпрос витае във въздуха, защото Матей Преображенски е един от най-близките съратници на Апостола. Двамата се познават още от легията. При изграждането на Вътрешната революционна организация отчето носи под расото пищов и кама. До тях винаги е затъкнат и свитък с чертежи за perpetuum mobile.
Вероятно Миткалото е посветил Левски в мечтата на живота си. “Вятър работа!”, махнал с ръка Апостола. Матей обаче се аргументирал, че ако проектът бъде осъществен, касата на БРЦК ще натежи от злато.
Френците или ингилизите ще дадат мило и драго да притежава патента. Така всяка песъчинка, която движи машината, ще се превърне в зрънце барут за нуждите на освободителното движение.
Отец Матей бил захласнат от илюзията на “вечното движение”, но е имал сетива и за рационалното. Предполага се, че не всички негови кроежи са били утопични. По повод на Светогорската конструкция например Христо Марков отбелязва: “Идеята вероятно е била да използва силата на морските вълни, идея, що и сега занимава много учени умове.”
Потомци продължават делото
Още през 1775 г. Кралската академия на науките в Париж взема решение да не разглежда проекти за вечнодвижещи се механизми. “Построяването на perpetuum mobile е абсолютно невъзможно!”, отсичат авторитетите.
Този факт като че ли орязва шансовете на Отец Матей да осребри идеите си. Не е обаче съвсем тъй, защото през 1910 г. Димитър Юлев от Лом успява да изпързаля тъкмо французите. Той прави-струва и патентова в Париж “вечен двигател”, който е чиста шашмалогия - остава във вечен покой.
Ехо от Матеевите чаркове се чува чак в ерата на космическите совалки. Историкът Николай Ковачев пише: “В Кръвеник се говори, че в местността “Сухата чешма”, в реката срещу махалата Шопите, Отец Матей, като си почивал, забравил някакъв лист, върху който бил начертан проект за вечно движеща се машина...”
След смъртта на Миткалото през 1875 г. тая хартийка се предавала от ръка на ръка и по нея ентусиасти майсторели невероятни конструкции. През 70-те години на миналия век журналистът Илия Пехливанов издири останки от няколко такива машини. В Шопите той намери две колела, издялкани от Петър Драгнев.
“Едното - голямото, обковано с ламарина, отвътре вместо наплати имаше някакви кофички с тесен отвор отстрани. Хем нещо като водна турбина, хем не съвсем правено като за вода”, описа находките журналистът.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
