През 1894 година по улиците на Ню Йорк се движат над 150,000 впрегатни коне, като всеки от тях произвежда между 7 и 15 килограма тор дневно. Резултатът е, че по улиците на Ню Йорк ежедневно се трупат около 1.5 милиона килограма конски тор, който някак си трябва да бъде почистен. Към това следва да се прибавят и над 150,000 литра конска урина дневно.
Вонята е повсеместна, а градските улици приличат на минни полета, за пресичането на които е нужно огромно внимание. На всеки ъгъл са застанали "метачи за пресичане"; срещу известно заплащане те разчистват пътечка, по която да минат пешеходците.
Мокрото време превръща улиците в блата от миризлива тиня. Сушата не подобрява нещата особено: торът се превръща в прах, която се носи по вятъра, задушава пешеходците и се трупа по сградите.
Дори и след като бъде изнесен от улиците, торът се трупа по-бързо, отколкото могат да му насмогнат. Докато в началото на ХIX век фермерите дават сериозни суми, за да се сдобият с него, към края на века собствениците на конюшни са принудени да си плащат, за да се освободят от тора. Из цяла Америка той бива извозван и трупан на свободни от строителство парцели, като планините от тор понякога достигат височина от 15-20 метра.
Тук е мястото да си припомним, че оборският тор е също така отлична среда за развитие на популации от мухи, които разнасят болести. Благодарение на мухите, в онази епоха заразата от тиф, както и стомашно-чревните инфекции при децата са ежедневие.
via History Revolution
