Най-едрият хищник

https://informiran.net/lyubopitno/nay-edriyat-hishtnik Informiran.net
Най-едрият хищник

Загадъчната бяла акула

Дължина от 6,5 метра 

Достига тегло до 3-4 тона

Едва ли има на света животински видове, които да са толкова много „дъвкани” в разни бивали и небивали описания, колкото са белите акули. Мистицизъм, загадъчност и най-вече жестокост - това е ореолът на тези същества. Някои може бе са гледали и един филм на ужасите, в който инициативите на бялата акула създават на екрана страхотни паники, бликат потоци кръв...

Хората някак си особено са се настървили към това мощно и красиво животно.

Някои наричат бялата акула последния хищник на свобода - враг на човешкия род. По принцип тя се храни само с животински „ястия”. Поглъща различни риби, други акули, морски костенурки, морски свине, тюлени и морски лъвове. За хората голямата бяла акула е опасна просто поради факта, че на нея й е все едно кого ще нападне - тюлена или плуващия човек.

Бялата акула е най-едрата хищна риба на земята. Точно е установено, че тя може да достигне на дължина 6,5 метра и да тежи 3-4 тона. Някои съобщения гласят, че такива същества могат да достигат и 8 метра на дължина и над 4 тона тежина. Австралийците наричат тези акули „бялата смърт”.

Акулите от този вид чуват жертвата си отдалече, а после доплуват близо до нея, за да я разгледат. В умерено прозрачната вода голямата бяла акула може да забележи плувеца или сърфиста от разстояние 6-12 метра. И ако другите акули доплуват внимателно и кръжат около жертвата си, преди да я нападнат, бялата акула се хвърля веднага.

Стремително се носи към жертвата си, в последния момент обръща очи, изпъчва горната челюст, отхвърляйки глава назад, после отпуска и долната челюст и откъсва парче от жертвата. Всичко това става мълниеносно и продължава не повече от секунда. След това акулата отплува настрани и чака, докато изтече кръвта на жертвата. Тази маневра е позволила на много плувци да оцелеят-разбира се, когато бързо им дойдат на помощ. По тази причина спасяващите са рядко нападнати, даже когато дърпат пострадалия към брега.

През милионногодишното си съществуване бялата акула е „разбрала”, че ако тюленът или морският лъв я забележи, жертвата й ще се изплъзне, защото пъргавите морски бозайници лесно могат да кривнат встрани от пътя, по който се носи неповратливата акула, и по този начин да избегнат страшните челюсти. Ето защо се налага акулата да се прокрадва.

През последните десетилетия подводните плувци в своите гумирани костюми приличат все повече на тюлени, на морски лъвове. Голямата бяла акула ги приема за силуети на познатите й жертви и се нахвърля върху тях.
Въпреки, че начинът на живот на това животно крие известни опасности за човека, акулата не винаги напада.

Даже по Калифорнийското крайбрежие, където нападенията на акулите над човека са от най-честите, смъртните случаи са средно веднъж на 8 години. В противовес риболовците хващат ежегодно по 10-20 бели акули.
Но това е едната страна на медала. Другата е чисто меркантилна: белите акули днес се убиват заради зъбите и челюстите. Както споделят някои „търговци”, за такъв комплект от достатъчно голяма акула могат да се вземат хиляди долари. Наистина златна челюст!

Тези същества ги няма кой знае колко и по музеите. Приятно изключение прави Музеят по естествена история в Лондон, където се пазят най-едрите засега челюсти на бяла акула. Тези животни с достойнство могат да бъдат обитатели на специални подводни паркове, където, например, професионалисти и любители-фотографи биха се конкурирали в снимачното си майсторство.

В света на интересното

Въпреки предрасъдъците

Отдавна в Бангладеш се е смятало, че совите носят нещастие. Но науката се „застъпила” за нощните птици. Както твърди агенция Ройтерс, според изследванията на известен преподавател от университета в Дака всяка сова през денонощието обикновено лови и изяжда средно две полски мишки и много насекоми вредители, нанасящи непоправими щети на селското стопанските култури. ”По такъв начин-отбелязва ученият-совите спасяват по-голяма част от реколтата, отколкото, пестицидите, с които и без това селяните не разполагат.”

Кандидат от зоопарка

Шимпанзето Типо, любимец на децата и възрастните от зоопарка в Рио де Жанейро /Бразилия/, било издигнато за кандидат за депутат в градския съвет. Кандидатурата му предложили някакви журналисти-шегаджии. Естествено, маймуната не била избрана, но популярността й рязко се повишила. В предизборната седмица зоопаркът бил посетен от над четири хиляди души.

Автор: Чавдар Ангелов

trud.bg

Коментирай