В центъра на визията на министерството стои принципът, че водещата роля в училище остава за учителя.
Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане визия за интегриране на изкуствения интелект (ИИ) в училищното образование, която поставя ясен акцент върху ролята на учителя и критичното мислене на учениците. Документът бележи важен завой в образователния дебат, като отхвърля идеята за ИИ като заместител на преподаването и ученето и го дефинира като помощно средство в образователния процес.
В центъра на визията стои принципът, че водещата роля в училище остава за учителя – като интелектуален и морален ориентир, а не просто като посредник между ученика и съдържанието, коментира Магдалена Димитрова, управител на образователна група „Светлина“.
Според МОН изкуственият интелект може да подпомага обучението, но не бива да подменя мисленето, разбирането и педагогическото взаимодействие.
Документът отчита, че ИИ вече е част от средата, в която децата учат и общуват, независимо от това дали училището го регулира. Липсата на правила и насоки, според визията, крие риск от неконтролирана употреба – без педагогическа, етична и възрастово съобразена рамка.
Тази позиция съвпада с изводите на ОИСР, според които отсъствието на ясни политики води до неравномерно и често неефективно използване на технологиите. Международните анализи показват, че високата дигитална експозиция сама по себе си не подобрява образователните резултати, а при липса на критично мислене може дори да ги влоши.
Визията на МОН прави ясно разграничение между технически умения и т.нар. AI грамотност. Акцентът е върху разбирането на ограниченията на алгоритмите, рисковете от дезинформация, алгоритмичните пристрастия и защитата на личните данни. Изкуственият интелект е разглеждан като източник на подкрепа и информация, но не и като авторитет.
Подобен подход препоръчва и ЮНЕСКО в рамката си за генеративния ИИ в образованието, където се подчертава необходимостта учениците да умеят да проверяват източници, да разпознават грешки и да осъзнават кога системите генерират неточна или подвеждаща информация.
МОН ясно се дистанцира от използването на ИИ като „пряк доставчик на знания“. Вместо това технологията е представена като инструмент за персонализирана подкрепа, по-добра обратна връзка и адаптиране на учебното съдържание към различни стилове на учене – без да се подкопава аналитичното и критичното мислене.
„Изкуственият интелект има смисъл в образованието само ако помага на ученика да мисли по-добре, а не да получава по-бързи отговори. Най-важното е да се запази ролята на учителя като коректив и наставник – нещо, което ясно личи и във визията на МОН“, анализира още Димитрова.
От екипа на образователна група „Светлина“ добавят, че предстоящият план за действие ще покаже дали стратегическият документ ще се превърне в реална промяна в класната стая. Още на този етап обаче визията на МОН задава ясен тон в дебата – по-малко техно-утопии и повече образователна отговорност.
Въпросът вече не е дали училището ще използва изкуствен интелект, а дали ще го направи така, че да възпитава мислещи хора, а не просто по-умни инструменти. | БГНЕС
