Един род стига до гръцкия Генерален щаб, друг – според предание – до основателя на съвременна Турция.
Понякога голямата история започва от едно съвсем малко място.
Себища е днешно село в Албания, в района на Голо бърдо. В миналото там са живели българи християни и българи мюсюлмани, сред които според етнографа Миленко Филипович има и родове, разделени от религията, но свързани по произход. Един от тях е родът Думановци.
Част от Думановци отдавна се изселва в Атина. Там фамилията приема името Дусманис, а според Филипович от този род произлиза и Виктор Дусманис – един от най-високопоставените гръцки военни, многократно оглавявал Генералния щаб на гръцката армия.
И тогава историята прави невероятен завой.
През 1919–1922 г. Гърция и турското национално движение се сблъскват в Мала Азия. От гръцка страна сред висшите военни ръководители е Дусманис. От турска страна начело на националната борба е Мустафа Кемал – бъдещият Ататюрк.
Двама мъже от различни държави, две армии, една война. И според едно старо предание – корени в едно и също балканско село.
Но тук историята изисква внимание.
Връзката на Дусманис с Думановци от Себища е записана от Филипович. За Ататюрк той също е записал разказ, според който потомък на изселник от Себища, установил се в Солун, бил самият Кемал Ататюрк.
Това обаче не е доказан родословен факт.
И точно тази граница между документ и предание прави историята толкова интересна.
Защото Себища е пример за онзи стар Балкански свят, в който родове се разселват, приемат различна религия, сменят език и фамилия и постепенно попадат в различни държави.
Един клон на Думановци стига до Атина и дава гръцки генерал.
Друг, според преданието, стига до Солун и от него произлиза човекът, който ще създаде модерна Турция.
А през 1921–1922 г. техните предполагаеми потомци се оказват от двете страни на фронта.
Дусманис е част от гръцкото военно ръководство. Мустафа Кемал води турското национално движение. Гръцката армия е разбита, турците побеждават, а през 1923 г. е създадена Република Турция.
Дали наистина Ататюрк има корени в Себища? Не можем да го кажем със сигурност.
Но самото предание е достатъчно, за да покаже нещо много по-голямо.
Вчерашните родове не винаги съвпадат с днешните народи.
В едно малко село могат да живеят хора от един произход, които историята по-късно ще раздели с религия, граници и национални идеи.
И понякога, след десетилетия, техните потомци могат да се срещнат не на селския мегдан, а на бойното поле.
Едно село. Два пътя. Две армии.
А между тях – цялата сложност на Балканите. І БГНЕС
------------
Материалът е подготвен от Отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС
