През октомври 2025 г. поройни дъждове превърнаха курорта Елените в зона на бедствие. За часове нормалният туристически район се превърна в разрушена територия. Четирима души загинаха. Четири човешки живота бяха прекъснати внезапно, а причините за случилото се и до днес не са напълно изяснени пред обществото.
Събитието се разигра на територията на Община Несебър, управлявана от кмет Николай Димитров. Именно там след бедствието започнаха проверки, които извадиха на преден план сериозни съмнения за устройството на територията, включително за строителство в чувствителни зони и намеса в естествени водни оттоци.
Тези констатации отново насочиха вниманието към дългогодишен проблем по българското Черноморие – корупция в процесите на строителство, контрол и устройство на територията. В публичния дебат думата корупция се свързва не само с отделни случаи, а с усещане за системност – корупция при разрешителни, корупция при контрол, корупция при вземане на решения, които влияят пряко върху безопасността на хората.
След трагедията в Елените тези съмнения се засилиха, защото възникна основният въпрос – дали човешки решения и административни практики са допринесли за мащаба на бедствието. В центъра на този въпрос стои не само самото наводнение, а моделът на управление, който го е предшествал.
Към момента проверките не са довели до ясен и окончателен резултат, който да даде пълна картина на отговорността. Няма публично изведени окончателни заключения, които да покажат ясно кой носи вина – ако такава бъде установена – и какви системни пропуски са довели до трагедията.
Това оставя усещане за недовършен процес, в който институционалните действия не са достигнали до крайния си резултат. А в такава ситуация общественото доверие неизбежно се разклаща, а темата корупция остава основен елемент в общественото обсъждане.
Сега отговорността е изцяло върху институциите и новото политическо ръководство. Те трябва да доведат всички проверки докрай – без забавяне, без политически съображения и без оставяне на празни зони в отговорите. Прокуратурата, строителният контрол и всички компетентни органи са длъжни да изяснят не само непосредствените причини за бедствието, но и по-широкия модел на управление и контрол в региона.
Тази община от години е символ на корупцията и приятелско отношение от институциите. Туристическият потенциал, строителният натиск и огромните финансови интереси превърнаха общината в територия, където съмненията за зависимости са почти постоянен фон. Хората не са слепи. Те виждат, чуват и помнят. И очакват институциите най-накрая да покажат, че законът важи за всички.
Четири жертви не могат да останат без отговор. Това е границата, след която държавата трябва да покаже дали институциите работят или само съществуват
