Световните военни разходи достигнаха рекордните 2,9 трилиона долара.
Европа реши, че иска сама да гарантира сигурността си след десетилетия, през които военните бюджети бяха разглеждани като разход, който може тихомълком да бъде орязван или пренебрегван.
Повратният момент настъпи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., макар че преосмислянето на отбранителната политика започна още по-рано. По данни на Европейската агенция по отбрана разходите за отбрана в ЕС са нараснали от 218 млрд. евро през 2021 г. до прогнозните 381 млрд. евро през 2025 г. Това представлява увеличение от 75% само за четири години, съобщава „Евронюз“.
Световните военни разходи достигнаха рекордните 2,9 трилиона долара през същата година, като именно Европа е основният двигател на този ръст. Те са се увеличили с 14% до 864 млрд. долара или 742 млрд. евро, сочат данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Германия за първи път от 1990 г. насам надхвърли целта на НАТО за разходи в размер на 2% от БВП, достигайки 2,3%.
След това последва политическата рамка, която да превърне тенденцията в дългосрочна политика. Планът на ЕС „Превъоръжи Европа“, официално наречен „Готовност 2030“, има за цел да отключи 800 млрд. евро инвестиции в отбраната. Европейската комисия ще набира до 150 млрд. евро от капиталовите пазари чрез нов инструмент, наречен SAFE – „Действие за сигурност за Европа“.
Клаузата за изключение в Пакта за стабилност и растеж вече позволява на държавите членки да увеличават военните разходи извън обичайните фискални ограничения. По оценки на Комисията увеличение на отбранителните бюджети с 1,5% от БВП може да освободи близо 650 млрд. евро фискално пространство за период от четири години.
Докато водещите страни в ЕС се опитват да възродят изостаналото си военно производство, няколко индустрии вече извличат сериозни ползи.
1. Производство, свързано с отбраната
Традиционните европейски оръжейни компании като Rheinmetall, Leonardo и Saab преживяват подем, който преди десетилетие изглеждаше немислим, когато акциите на отбранителни компании се възприемаха като политически неудобна инвестиция.
Само производственият капацитет за боеприпаси в ЕС е нараснал от около 300 000 снаряда годишно през 2022 г. до очакваните 2 милиона към края на 2025 г. Според „Файненшъл таймс“ и аналитичния център на Европейския парламент това темпо на индустриално разширяване надхвърля мирновременните темпове на растеж трикратно.
В Германия вътрешните поръчки, свързани с отбранителната индустрия, са се увеличили с над 50% в края на 2025 г. спрямо вече повишените нива след началото на войната.
Европейската комисия вече насочва средства конкретно към разширяване на производствените линии на големите изпълнители и съкращаване на сроковете за доставка, които при някои системи за противовъздушна отбрана достигат години.
Структурният проблем остава, че европейският отбранителен пазар никога не е бил истински интегриран. Според Мюнхенската конференция по сигурността едва 9% от обществените поръчки исторически са били възлагани на доставчици от други държави членки, докато местните компании печелят над три четвърти от договорите.
Именно тази неефективност новата вълна от разходи се опитва да преодолее, макар и засега с ограничен успех.
2. Дронове
Ако има технология, която войната в Украйна трайно наложи в европейското военно мислене, това е дронът. Евтин, масово произвеждан, смъртоносен и лесен за подмяна, при това произвеждан в Русия с темпо, което европейската индустрия все още не може да достигне.
Реакцията беше бърза и скъпа. Франция отдели 8,5 млрд. евро за увеличаване на запасите си от боеприпаси и дронове в рамките на обновения закон за военно планиране, включително 400% ръст на запасите от експлозивни дронове преди 2030 г.
През април 2026 г. Германия и Украйна подписаха отбранителен пакет на стойност 4 млрд. евро, който включва споразумения за съвместно производство на дронове. Това е част от по-широките усилия за разширяване на европейското производство на автономни системи.
ЕС стартира Европейската инициатива за защита от дронове (EDDI) в началото на 2026 г. Целта е до 2027 г. да бъде изграден многослоен 360-градусов щит срещу дронове в държавите членки.
Германската компания Quantum Systems, чийто дрон Vector беше изпитан в бойни условия в Украйна, се превърна в един от водещите европейски производители на разузнавателни и наблюдателни системи, като приходите ѝ растат както във военния, така и в търговския сектор.
3. Киберсигурност
Киберпространството вече официално се разглежда като поле на военни действия и европейските правителства инвестират съответно. Фокусът обаче постепенно се измества от стандартната ИТ сигурност към защитата на критичната инфраструктура.
През 2025 г. ЕС отпусна 145,5 млн. евро за укрепване на киберсигурността сред малките и средните предприятия, публичните администрации и здравните услуги.
На 20 януари 2026 г. Европейската комисия предложи нов пакет за киберсигурност, включително промени в директивата NIS2, насочени към опростяване на изискванията и укрепване на европейската верига за доставки на информационни и комуникационни технологии срещу рискове от трети страни.
Европейската инвестиционна банка вече посочва киберсигурността като един от основните си приоритети при финансирането на отбраната и сигурността.
По данни на CONTEXT приходите от киберсигурност в Европа са нараснали с 10% на годишна база през април 2026 г., като сегментът за управление на идентичността и достъпа, който е най-тясно свързан със защитата на чувствителни държавни и военни системи, отчита ръст от 18%.
Двойната употреба на инвестициите в киберсигурност означава, че увеличените военни разходи стимулират и търговските инвестиции в сектора.
4. Индустриални метали
Логиката е проста: военното оборудване е тежко и се произвежда от метал. Кораби, бронирани машини, артилерийски системи и ракетни установки изискват огромни количества суровини по начин, който няма нищо общо със софтуерните договори или консултантските услуги.
„Голдман Сакс“ изчислява, че около 40% от увеличението на европейските разходи за отбрана ще бъдат насочени към закупуване на метално-интензивно оборудване, което е приблизително двойно над типичната норма на НАТО от 20%.
Общият ефект е значителен. Банката прогнозира, че превъоръжаването на Европа ще увеличи общото търсене на индустриални метали в региона с 6% до 2027 г. Това е сериозен скок, като се има предвид, че през 2023 г. отбраната е представлявала едва около 2% от потреблението на метали в Европа.
В световен мащаб анализаторите очакват военното търсене да увеличи потреблението на мед с 0,9%, на никел с 1,3%, а на стомана с 0,4%.
Най-големият печеливш вероятно ще бъде медта, която присъства в почти всяка военна система – превозни средства, оръжия, електрически мрежи, комуникации и енергийна инфраструктура.
В секторния си анализ за ЕС за 2026 г. ING също определя метално-интензивното производство за отбраната като един от основните двигатели на растежа в индустрията наред с изкуствения интелект и инфраструктурата за електрификация.
5. Полупроводници
Това вероятно е най-неудобният елемент в списъка, защото бумът до голяма степен е следствие от осъзнаването колко уязвима е Европа при смущения във веригите за доставки на полупроводници.
Съвременните отбранителни платформи – от системи за насочване на ракети до разузнавателни архитектури и криптирани комуникации – разчитат на сложни и защитени процесори, които Европа в голяма степен не произвежда сама.
В продължение на десетилетия континентът зависеше от американски доставчици на чипове за отбраната, докато производството беше изнесено към азиатски фабрики. Това се оказа ефективна схема в мирно време, но крехка при криза.
Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), трансграничен механизъм за обществени поръчки на стойност 1,5 млрд. евро, стартирал през 2026 г., директно се опитва да реши този проблем. Част от финансирането е предназначено за полупроводници от галиев нитрид, използвани в радарни системи и електронна война, посочва Центърът за анализ на европейската политика (CEPA).
Ръководството на Европейската агенция по отбрана предупреди, че европейската отбранителна база остава фрагментирана и зависима от неевропейска микроелектроника.
Както отбелязва „Глобал Полиси Джърнъл“, Европа има стратегическо значение в глобалната екосистема на полупроводниците, но превръщането на това предимство в собствено производство на чипове за отбраната ще бъде дългосрочен проект. | БГНЕС
