При всички положения изграждането на двата нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ по технологията AP-1000 на американската компания „Уестингхаус“ ще изисква допълнителни стопроцентови държавни гаранции за финансирането на проекта, като възможна опция е дори емитирането на държавен дълг за ядрения строеж. Неговата стойност все още не е ясна, но индикациите от полския сходен проект са за цена на произвежданата електроенергия от 13-140 евро/МВтч. В началото на 2026 г. се планира да започне същинската процедура по одобряването от Европейската комисия на този вид държавна помощ и сключването на договори за разлика на тока от бъдещите VII и VIII блок. Работи се за увеличаването на процента на ангажираните български подизпълнители над договореното принципно 30 на сто местно участие.
Това стана ясно от думите на Петьо Иванов, изпълнителен директор на проектната компания АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“, пред медиите във вторник. Той участва в третия симпозиум на „Уестингхаус“ с потенциални бъдещи български партньори за участие в реализацията на проекта.
Цената на тока се очертава 130-140 евро/МВтч
Иванов каза, че още е доста рано да се говори за финансовия модел, но в рамките на изтичащия през декември инженерингов дорогов с консорциумя между „Уестингхаус“ и южнокорейската „Хюндай“ той вече се оформя. По думите му от полския проект на „Уестингхаус“ се вижда в какви граници би могло да се движи цената на електроенергията от идентичната на бъдещите български реактори технология. Тя се очертава около 130-140 евро а очаквания за голяма разлика не би следвало да има, смята Иванов.
Той посочи, че засега наличните около милиард лева в сметките на проектната компания са достатъчни да се развие проектът до фазата за получаване на обвързваща оферта за договора за изработката на основното оборудване. През 2026 г. се очаква дружеството най-сетне да използва и държавните гаранции от 1.5 млрд. евро, които бяха записани още в бюджета за 2024 г., останаха неизползвани тази година и ще се прехвърлят за догодина. Те са за получаване на изгоден заем за осигуряване на средства за следващите стъпки на проекта.
Засега пари има, но ще трябват още държавни гаранции за нови заеми
„Засега тези средства са достатъчни, но за 2027 г. ще поискаме допълнителни държавни гаранции, защото вече ще сме в етап, в който стартират реални дейности по проекта с подписване на договор за възлагане на поръчки с дълъг цикъл на производство. Това означава, че ние трябва да имаме финансирането за първоначалните поръчки, за авансови плащане или какъвто механизъм успеем да договорим с партньорите от „Хюндай“ и „Уестингхаус“, коментира Петьо Иванов.
„По отношение на финансовия модел целим участие със собствен капитал от 20-30%, а привлеченият капитал от 70-80 процента ще трябва да бъде най-вероятно обезпечен с държавни гаранции. Ядрените проекти се оказват изключително непривлекателни за финансиране поради големия риск по време на строителството. Търговските банки са готови по-скоро да рефинансират такъв проект, след като бъде въведен в експлоатация. Затова единствената валидна опция за момента е чрез експортно кредитните агенции, чието основно искане е 100 процента държавни гаранции“, обясни още той.
Опция е емитирането на дълг от МФ през 2027 г.
„С данъчната си политика държавата няма възможност да финансира такива проекти, а 100% от разполагаемите средства или печалбата на дружествата ѝ се изземват за дивидент. Единствената валидна опция (за финансиране) става чрез набиране на капитал от държавата. Тоест Министерството на финансите чрез свои ресурси или чрез емитирането на дълг би следвало да осигури необходимите средства за самоучастието за собствения капитал“, допълни шефът на проектната ядрена компания.
Доколкото с американската и корейската експортни агенции е постигната принципна договорка за предоставяне на заеми от по 8 млрд. долара за износа на продукцията съответно на „Уестингхаус“ и „Хюндай“, това означава, че държавата ще трябва да даде гаранции за около 16 млрд. долара.
Според Иванов обаче е много важно как самите доставчици на оборудване и услуги ще изпълнят заложените индикативни суми за финансиране от Корея и от Щатите.
„Ако можем да ги утилизираме на сто процента, означава да имаме американско и корейска съдържание за тези милиарди“, каза той.
Повече български фирми в проекта – по-голям шанс за финансиране
Затова и фокусът на организираните от „Уестингхаус“, но финансирани от проектната компания, симпозиуми за срещи с потенциални български подизпълнители, е увеличаване на процента на местни доставчици над заложените 30 процента. Защото те ще бъдат финансирани от експортно-кредитните агенции на Щатите, Корея и всяка друга експортно-кредитна агенция, която финансира участие на съответната държава и техен изпълнител. „Увеличаването на българското участие по време на строителството по-скоро ни помага за финансирането“, каза Иванов.
Досега от „Устингхаус“ са подписали споразумения са 34 български фирми за участие в строежа, отделно „Хюндай“ също има подобни договорки.
Върху привличането на нови български партньори акцентира при откриването на симпозиума и Джоел Ийкър, старши вицепрезидент на „Уестингхаус Електрик Къмпани“. По думите му фабриките на американската компания произвеждат малка част от оборудването на реакторите AP-1000 и затова тя се нуждае от местни доставчици от цяла Европа за реализацията на проектите ѝ на Стария континент. „Виждаме българските фирми като част от веригата на доставките на „Уестингхаус“ в цяла Европа“, каза Ийкър.
По думите на председателя на борда на директорите на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Алекс Нестор реализацията на проекта за новите ядрени мощности ще запази динамиката на българския бизнес, трансферирайки знания към българските фирми и разширяването на възможностите им за присъединяване към международния пазар.
Мартин Макдауъл, шарже д’афер на посолството на САЩ в София, коментира, че проектът за двата реактора е не само символ за прогреса на България, но и ще допринесе за благосъстоянието на района.
Следващите стъпки пред ядрения строеж са получаване на идейния проект от бъдещия изпълнител и започване на съгласуване с регионалното министерство на строителните разрешителни. Преговорите по основния договор обаче напредват с много бавни стъпки, коментира още Петьо Иванов. Той очаква все пак до края на 2025 г. да има постигнато съгласие по основните принципи, които ще залегнат в бъдещия договор за проектиране, изработка и изпълнение на дейностите за ядрения строеж. До края на следващата година пък се очаква окончателното инвестиционно решение и подписване на основния договор за реакторите, припомни той.
Източник: https://www.mediapool.bg/
