Модерни времена - Оборът става електроцентрала
Биомасата има потенциал да „върне“ в енергийната ни система тока, който произвеждаха 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“
Някои вероятно си спомнят времената, когато с 6-те си работещи реактора АЕЦ „Козлодуй“ даваше 47.3% от енергопотреблението в страната. Чиста енергия, безопасно производство, нулевите емисии в атмосферата. Днес първите 4-ри блока са в историята и делът на зелената енергия от Козлодуй е 15 – 20%. С приемането на Парижкото споразумение за климата, всички държави от Европейския съюз поеха ангажимент да затворят въглищните си централи до 2030 г., за да ограничат глобалното затопляне, а имено повишаването на средната температура на Земята под 2°С. За повечето български централи срокът е още по-кратък – до 2020 г.
Конвенционалните мощности ще намаляват. С какво да ги заменим?
ЕС настоява за замяна на изкопаемите горива с възобновяеми, заради изчерпването им и заради вредните емисии, които отделят при електропроизводство в атмосферата. С въвеждането на преференциални цени на възобновяемата енергия и държавна подкрепа, Стария континент иска да насърчи технологичното развитие и чистите енергийни производства. Делът на ВЕИ-енергията в общото енергийно потребление в България е около 18%, докато в Дания вече е 29 на сто, в Австрия - 33%, в Латвия и Финландия – близо 39%, а в Швейцария – впечатляващите 52 на сто. Разбира се, на-голямо е производството от водноелектрическите централи в света (77,3%), като най-старият и „традиционен“ метод за производство на зелена енергия. Следват вятърните централи с около 11%, 8 на сто - от биомаса, 2% - от слънчеви централи, а 1,4% - от геотермални централи. Ресурсът на биомасата остава силно подценен, независимо, че суровината се генерира непрекъснато и количествата не са никак малки. Освен това, по този начин се решават и много други екологични проблеми.
Потенциалът на биомасата е силно подценен
Според Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомаса, до 2020 г. делът на тази суровина в крайното енергийно потребление трябва да достигне 10,7 % или 1 344 хил.тне. Най-голям относителен дял ще имат домакинствата – 55,8 %, следвани от транспортния сектор – 25,4 %, индустрията – 12 на сто, селското стопанство – 6.8% и др. Сегментът на селското стопанство и услугите ще нараства в следствие заместването на конвенционалните горива с биомаса и когенерациите за комбиниране на топлинна и електрическа енергия.
С калкулатор в двора
Нека вземем само един от видовете биомаса, която е ценен ресурс, а ние нe го ползваме все още достатъчно. Оборската тор се генерира непрекъснато, но според европейските норми вече е забранено да бъде съхраняван или изхвърлян свободно в полето. Логично - замърсява водите и почвите с нитрати и с патогенни микроорганизми, когато е нетретирана. По данни на земеделското министерство, броят на кравите и говедата в България е малко над 550 000. Една крава отделя средно около 45 кг. тор дневно. Ако вземем само регистрираните 550 000 говеда, те ще оставят след себе си 25 000 тона животинска тор само за едно денонощие! Оставена на открито, тази тор започва да ферментира, при което ще отдели около 250 000 куб.м вредни емисии дневно, което е основна причина за все по-разширяващата се озонова дупка. Затова ЕС задължи фермерите да се грижат за ефективното й оползотворяване, а имено чрез извличане на отделяния метан от нея.
На помощ идват технологиите
Производството на биоенергия от отпадъчните селскостопански продукти се оказа възможност с поне три ползи за хората. Първо - добива се чиста енергия с постоянен и независещ от метеорологичните условия ритъм и с отделяне на минимални емисии в атмосферата. Второ - решава се проблемът с купищата оборска тор и остатъчни земеделски суровини. И не на последно място – намалява зависимостта ни от внос на енергийни ресурси, а местните селски общности получават своите икономически ползи от това производство.
Една от най-модерните инсталации за биогаз, която преработва биомаса чрез анаеробно разграждане, е екоцентралата в село Труд. Биогазът се произвежда по напълно биологичен процес, при които органичната материя се разгражда от специални микроорганизми при липса на кислород, освобождавайки метан и ползването му за производство на еко електрическа енергия. Централата произвежда около 11 000 мегават часа електроенергия, достатъчна да захрани две села с големината на с. Труд. ЕС подкрепя производството на биогаз чрез метаногенеза заради това, че е евтин и СО2-неутрален източник на възобновяема енергия, който пази въздуха и природата чисти.
Опазването на въздуха чист
Ако една биоцентрала, като инсталацията за биогаз в село Труд, преработи напр. 60 тона говежда тор като суровина, ще спести отделянето на 300 м3 метан, 240 м3 въглероден диоксид и 60 м3 сероводород, които биха се отделили, ако това количество тор ферментира на открито. И трите вида газ са сред „виновниците“ за глобалното затопляне и въздуха, който дишаме. Годишно централата в Труд спестява около 250 000 куб.м вредни газове, които иначе биха били изпуснати в атмосферата. Град като Пловдив замърсява околната среда с над 150 000 т. въглероден диоксид за година, а здравето ни атакуват 24 000 т. фини прахови частици и 15 000 тона серни окиси. Данните показват, че е един от най-мръсните градове в Европа. Конкуренцията със смога на Пекин или Хонг Конг едва ли е нещото, което искаме да оставим като подарък на децата си.
Но токът, който би се получил от преработката на отпадъците от всичките 550 000 крави и говеда в България, би могъл да „върне“ обратно в енергийната ни система затворените 4-ти, плюс половината от мощността на 3-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Източник: в. Марица
