Асоциацията на европейските електроенергийни системни оператори ENTSO-E публикува окончателния доклад за мащабното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия на 28 април 2025 г. Това беше най-тежката авария в електроенергийната система на ЕС от повече от две десетилетия, оставила над 50 милиона души без ток за часове.
„Реактивните мощности в системата не бяха в състояние да овладеят внезапното покачване на напрежението. Генераторите работеха във фиксиран режим на фактор на мощността, когато активната мощност спадна, реактивната подкрепа изчезна“, пише в официалния доклад на ENTSO-E.
Как се случи аварията
Докладът рисува изключително подробна картина. В рамките на по-малко от 90 секунди след 12:32 ч. централноевропейско време поредица от събития довежда до пълен срив. Ето ключовите моменти:
12:32:00 – напрежението в испанската мрежа започва рязко да расте. Големи соларни централи, работещи във фиксиран режим, намаляват активната мощност, а с нея – и абсорбцията на реактивна енергия.
12:32:57 – трансформатор край Гранада се изключва от пренапрежение, загубени са 355 MW. Секунди по-късно падат още 727 MW фотоволтаици и 928 MW вятърна и соларна генерация.
12:33:21 – AC връзките между Франция и Испания се изключват заради загуба на синхронизъм.
12:33:24 – системата колабира напълно. Португалия остава без ток 12 часа, части от Испания – до 16 часа
Шест технически пропуска
Експертният панел, съставен от 49 представители на оператори, регулатори и национални агенции, установи множество взаимосвързани дефицити.
1.ВЕИ работят във „фиксиран режим“ и не поддържат напрежението
Много соларни централи в Испания са били настроени на „фиксиран фактор на мощността“ – те поддържат постоянно съотношение между активна и реактивна мощност, като абсорбират реактивна мощност от мрежата. Когато слънчевата генерация спадне, тази абсорбция рязко намалява, което води до излишък на реактивна мощност в системата и неконтролируемо покачване на напрежението.
- Липса на достатъчни източници на реактивна мощност
Синхронните генератори (които естествено осигуряват реактивна мощност) са били недостатъчни, а наличните паралелни реактори са управлявани ръчно – забавянето им се е оказало фатално.
3.„Невидимите“ малки соларни системи са се изключили масово
Хиляди покривни фотоволтаици (под 1 MW) са отпаднали заради пренапрежение. Те са били „невидими“ за операторите, но колективното им изключване е задълбочило кризата.
- Съществуващите защитни планове не са били подготвени за този тип авария
Автоматичното честотно разтоварване (АЧР) и другите системи за защита са се активирали, но не са успели да спрат каскадата. Причината: те са проектирани за проблеми с честотата, а не за свръхнапрежение. Експертите препоръчват спешна актуализация на защитните планове.
5. Широкият допустим диапазон на напрежение намалява сигурността
В Испания мрежата може да работи до 435 kV, докато в останалата част на Европа стандартът е 380–420 kV. Това оставя минимален резерв преди автоматичното изключване.
- Ограничена координация и непълна видимост
Липсата на реалновременна видимост на разпределените ресурси и недостатъчният обмен на данни между операторите е забавил реакцията.
„ВЕИ не могат да осигурят реактивна мощност и въртяща инерция; масовото им присъединяване без адекватни балансиращи мощности води до нестабилност; енергийният микс без достатъчно синхронни генератори е предпоставка за системен срив“, предупреди инж. Игнат Божинов от Гражданска инициатива „Защита на Марица Изток“. Тя обединява енергийни експерти, които стартираха петиция до парламентите на България и на ЕС, до министерството на енергетиката и до Европейската комисия с искане комплекс „Марица Изток“ да бъде признат за доставчик на системна услуга за стабилност на европейската енергийна мрежа.
Още през декември 2025 г. Европейската комисия представи Пакета за електропреносните мрежи (EU Grids Package) – набор от законодателни и политически мерки за модернизация на електрическата инфраструктура . Целите са ясни: ускоряване на инвестициите, намаляване на времето за разрешителни (в момента средно 5 години за преносни линии) и опростяване на процедурите за проекти от обществен интерес .
Финансовите измерения са впечатляващи:
- До 2040 г. се предвиждат 1,2 трилиона евро инвестиции в мрежите, от които 730 млрд. евро само за разпределителни мрежи;
- Бюджетът на Механизма за свързване на Европа (CEF Energy) за периода 2028–2034 ще бъде увеличен от 5,8 млрд. евро на 29,9 млрд. евро, което представлява петкратен ръст от миналия бюджетен период;
- Допълнителни 240 млрд. евро са предвидени за водородна мрежа.
Експертите на ENTSO-E вече посочиха, че синхронната стабилност и адекватният контрол на напрежението са сред най-важните приоритети за европейските оператори. Именно това осигурява комплекс „Марица Изток“ с неговата въртяща инерция, горещ резерв и реактивна мощност.
Какво означава това за България
Изводите от доклада са пряко приложими у нас. България масово и хаотично присъединява соларни и вятърни паркове, докато стратегическите синхронни мощности (като тези в комплекса „Марица Изток“) биват ограничавани и наказвани с такси за въглеродни емисии.
Аварията в Иберия е предупредителен сигнал – ако не бъдат взети мерки, сценарият с неконтролируемо покачване на напрежението и каскадно изключване на ВЕИ може да се случи в България, както и в цяла „зелена“ Европа. Затова ЕС буквално под лупа търси къде да инвестира огромни средства за мрежова стабилност.
„България може да предложи къде: в комплекс „Марица Изток“. Българските политици трябва само да поискат нужните средства“, коментира инж. Божинов от Гражданска инициатива „Защита на Марица Изток“, която настоява в петиция до българските и европейските институции:
- Комплексът да бъде признат за доставчик на критична системна услуга за стабилност на европейската енергийна мрежа;
- Да получи целево финансиране от ЕС за поддържане на горещ резерв, въртяща инерция и реактивна мощност, каквото получават ветрогенераторите и фотоволтаиците;
- Българската енергийна политика да се основава на инженерна логика, а не на идеологически клишета.
„Марица Изток“ не е просто въглищен производител. Това е гарант за националната и европейска сигурност. След като ЕС ще влага трилиони в това, което ние вече имаме, трябва решително да подкрепим собствения си стратегически актив“, обясняват от гражданската инициатива.
Петиция до Брюксел и как българските граждани могат да помогнат
Всеки, който иска да подкрепи тази кауза, може да се включи тук:
https://www.peticiq.com/marica-iztok
Важно: След като попълните формата, проверете имейла си – ще получите съобщение от Peticiq.com с линк за потвърждение. Без потвърждение подписът не се зачита. Проверете и папка „Спам“.
