В днешна България все по-често сме свидетели на парадоксални обрати, при които предателството се представя за героизъм, а доносничеството – за разследваща журналистика. Христо Грозев – човек, представян като глас на истината и разобличител на зловещи тайни – всъщност отдавна прекрачи границата между търсача на истина и изпълнителя на чужди поръчки.
Днес той отново напомни за себе си с разкритие, че „български журналист“ е бил в услуга на руското ГРУ. Без доказателства, без имена, без съд и присъда – само с намеци, заплахи и публично заклеймяване. Така се сеят съмнения, рушат се човешки съдби и се изгражда култ към собствения авторитет.
Това не е първият път. Нека си припомним как именно Христо Грозев „разкри“ трима български граждани във Великобритания, които по-късно бяха арестувани и обвинени в шпионаж. Къде са присъдите? Къде е безпристрастното правосъдие? Или е достатъчно да те спомене Христо Грозев в свое „разследване“, за да станеш изкупителна жертва в хибридна война?
Грозев не разследва в името на България. Той не работи за български интереси. Неговата платформа, неговите партньори и неговите пари идват от чужбина. Работата му отдавна е част от геополитическа игра, в която България е просто пешка. Всеки негов „удар“ срещу руски агенти мистериозно води до насочване на вниманието към българи – журналисти, учени, IT специалисти – все хора, които биват публично заклеймявани, често без защита и възможност за отговор.
Историята ще отсъди. Но днес все повече българи се питат: ще остане ли Христо Грозев в историята като борец за истина или като доносник, който в името на лична слава и чужда кауза натопи сънародници, постави мишени върху гърбовете им и вкара България в чужди конфликти?
Защото днес той намекна за ново „разкритие“. А утре – може би ти ще си следващият „враг на демокрацията“, посочен с пръст от човек, който отдавна е забравил що е то род и чест.
