Изненадващото предимство на Украйна в руската Курска област може бързо да се превърне в недостатък, казва пред сп. "Шпигел" експертът по Източна Европа, политика на сигурност и военни стратегии в Европейския съвет за външни отношения в Берлин Густав Гресел.
В момента Украйна постига големи успехи и териториални придобивки. В дългосрочен план обаче ще ѝ е трудно да задържи тази територия. Колкото повече напредва Украйна, толкова повече войници и оръжие ще трябва да я последват. Украйна не действа от позицията на силата. Тя отстъпва на руската армия по отношение на личния състав и боеприпасите. Руската офанзива в Донбас продължава с пълна сила. Много от разположените там бригади са доста изтощени. Те чакат да бъдат заменени от нови сили, които в момента се разполагат в Курска област на Русия.
От началото на инвазията Украйна не получи достатъчна подкрепа от Запада, за да се противопостави успешно на Русия - твърде много, за да умре, твърде малко, за да живее, смята експертът.
След липсата на успех сега Украйна е избрала творческа, но рискована стратегия. Фактът, че са използвани ракетни установки HIMARS, показва, че настъплението е било координирано със САЩ. Обикновено координатите на целта винаги се съгласуват предварително с американците.
Украинското ръководство иска да създаде натиск за евентуални преговори с Русия. За тази цел то се нуждае от разменни монети, които сега иска да набави чрез бърза и евтина окупация на територия.
Ако Украйна иска да задържи района за няколко месеца, тя ще понесе огромни военни разходи. Разширяването на фронтовата линия е от полза преди всичко за Русия. Тя разполага с повече оръжия, боеприпаси и личен състав, които може да разположи на по-дълъг фронт. Напредването край Курск е за сметка на войските в Донбас. Ако се провали, ръководството на армията ще трябва да отговаря пред разочарованите войници, които са били изцедени за маневрата, смята Гресел и рисува възможните сценарии за развитие на ситуацията.
В най-добрия за Киев случай руснаците няма да успеят да спрат украинците. Украинците ще постигнат допълнителни териториални придобивки. Ще контролират съседна територия - включително важна стратегическа инфраструктура като Курската АЕЦ и тогава Путин би започнал преговори. Крайният резултат ще бъде споразумение. Русия и Украйна биха разменили територии - например Курск за окупираните райони около Харков. И би имало един вид прекратяване на огъня.
Според най-лошия за Украйна сценарий Путин ще изпрати още военни в Курска област. Те първо ще спрат Украйна и след това ще я изтощят. Тъй като настъплението ще остане популярно във вътрешен план, Украйна вече няма да отстъпи. В Донбас украинските части ще изчерпат силите си и няма да могат да удържат фронта, който може да рухне. Тогава Украйна ще трябва да се изтегли от руската територия и да хвърли силите си обратно на изток. Там вероятно ще има големи териториални загуби, а Путин отново ще се надява да спечели войната с военни средства.
В този случай Украйна би изглеждала като безразсъдна и ненадеждна, което може да доведе, че там, че Берлин и Вашингтон биха намалили подкрепата си. Курският маньовър би могъл да доведе до военния край на Украйна.
Украйна е в сложна ситуация. С малка военна помощ от партньорите си тя едва ли може да спечели войната по конвенционален път. Затова опитва рисковани операции. Но по този начин рискува да загуби напълно подкрепата на Запада, казва в заключение експертът.
Нахлуването в Русия е най-рискованото решение на Зеленски досега, пише по същата тема британският в. "Сънди Таймс".
Навлизането на Украйна на руска територия в района на Курск изненада Москва. То изненада и западните поддръжници на Киев, дори и тези във Вашингтон. Малко по-късно стана ясно, че Киев се опитва да нанесе стратегически контраудар срещу Русия. И върху това ясно личат отпечатъците на президента Володимир Зеленски. От много месеци в Киев е публична тайна, че президентът е настоява военните му началници да започнат лятна офанзива.
Предвид проблемите на Украйна с живата сила и ресурсите, те се колебаеха. Но Зеленски отчаяно се опитва да обърне тезата, че Украйна губи войната си. Успехите в Черно море и срещу руските сили в Крим не привличат вниманието на света, когато армията на страната му е изтласквана бавно, но неумолимо от все повече територии в Източна Украйна.
Зеленски се опитва да намери начин да спре или да обърне тази динамика. Този стратегически военен избор е точно в неговия стил: смел и рискован. Планът е рискован, защото Москва няма друг избор, освен да направи каквото е необходимо, за да потуши това нахлуване.
Украинската армия очевидно възнамерява да стои и да се бие в джоба, който е създала, и може би тепърва ще се укрепва. Все още ползващи се с предимството на изненадата, граничеща с изумление, украинските сили изглежда са спечелили първите рундове на тази битка. Но числеността на силите в крайна сметка ще покаже какво ще се случи в предстоящите боеве, а продължаването на това нахлуване на руска територия ще бъде просто недопустимо за президента Путин. Киев очевидно е готов да рискува ценни войници и техника, за да се противопостави на ситуацията. Критиците на Зеленски ще твърдят, че това е злоупотреба както с живота на войниците, така и с бойната техника, от които Украйна отчаяно се нуждае по-на юг в Донбас.
Политическият успех на операцията ще зависи от това как ще въздейства върху психологията на Москва - дали ще създаде истинско съмнение в обкръжението на Путин, че войната наистина си заслужава все по-нарастващата ѝ цена.
Първоначалната реакция на Кремъл бе да подмине това нападение само като "провокация"; "терористична атака". Но дори за контролираните от държавата руски медии това изглежда като обикновена война. Политическите лидери, които често нямат военен опит, трябва да вземат важни стратегически решения, а военните началници правят всичко възможно те да бъдат изпълнени. Когато Зеленски, комикът, превърнал се в политик, се появи на една киевска улица само няколко часа след руското нахлуване през 2022 г., за да заяви, че не отива никъде и Украйна ще се бие, той взе най-голямото стратегическо решение в живота си. Тази седмица той взе второто най-голямо - и вероятно по-рисковано, пише "Сънди Таймс".