Рисковете за България са в отслабването на влиянието и подкрепата на ЕС за модернизацията и реформирането на страната. Просто няма да им е до нас.
Това каза бившият премиер и бивш лидер на СДС и на ДСБ Иван Костов по бТВ в коментар за Брекзит. Костов в момента е директор Центъра за изследване и управление на риска. Бившият премиер добави към първия риск и втори - засилване на въздействието на авторитарните режими на Москва и на Анкара върху нашата страна.
Сред добрите новини Костов посочи, че Турция загуби "най-силния си и авторитетен съюзник" за членство в ЕС, както и че трусовете могат да намалят силно партизанщината и корупцията, свързани с усвояването на еврофондове.
Костов изненадващо се обяви, че трябва да настояваме да се премахнат европейските субсидии и да се трансформират в европейски инвестиции, а инвеститорите да придобиват собственост. Той смята, че сега е моментът нашите политици да поискат значително намаляване на администрацията в Брюксел и значително намаляване на разходите за тях.
Бившият премиер, който е и доцент по икономика, не видя нищо катастрофално в курса от 0,81 паунда за евро, какъвто е той в момента, защото преди 5 години курсът е бил за 0,88 лири за евро. По-евтината валута на първо време ще стимулира британския износ, допълни Костов.
Според политика обаче има още рискове за България, макар че нямаме банка с английско участие.
Това обезценяване първо засяга компаниите, които се търгуват на борсата. И второ – всички, които инвестират или са инвестирали суми на лондонската борса с оглед да извличат доходност – пенсионни фондове, застрахователни институции. И тъй като и българските такива имат експоцзиции навън, ако имат на лондонската борса, вероятно са част от тези, които в момента търпят щети.
Според икономиста поддръжниците на референдума като Найджъл Фараж са излъгали гражданиите си дори по повод това колко пари реално внасят в ЕС.
Фараж им каза: 350 млн. седмично внасяме за ЕС - ще ги насочим в здравоепазване. Но тази сума означава 18,5 млрд. годишно и надвишава около 2 пъти и половина нетната вноска - или това, което в европейския бюджет се нарича оперативно бюджетно салдо.
За 2013 г. британците са внесли 8,641 млрд. евро. Това е сравнимо с доста по-малката и бедна икономика на Италия. Това е 6,18 % от приходите на Съюза. Но са 0,44 % от БВП на Великобритания.
Освен това е 1,19 % от бюджетните приходи на Великобритания. А и има таван от 1,23 % - не може ЕС да иска повече от страните-членки.
Това трябва да се отговори на всички, които спекулират с темата колко ЕС взима от своите членки и ги харчи "за бедни страни" – както се произнесе г-н Путин в началото на една кампания. Става въпрос за много малка сума - това са фактите.
Запитан за положението и намеренията на Русия, Костов каза, че занапред ще виждаме "дългата й сянка":
Тя се изразява в контраатаката на Русия - да реагира на натиска със санкциите, в които участваше целият ЕС.
Контраатаката е да се разпадне ЕС, преди Русия да е изчерпила всичките си финансови резерви. А тя ще ги изчерпи реално в средата на следващата година. Не го казвам аз, казват го руски анализатори, обясни Иван Костов.
Той прогнозира, че ако това се случи, страната може би ще пусне облигации и ще излезе на свободния пазар, за да финансира собствените си разходи.
Източник: Клуб Z, 22.06.2016 г., Снимка Архив Клуб Z
Костов за Брекзит: Засилва се въздействието на Москва и Анкара върху нас
Рисковете за България са в отслабването на влиянието и подкрепата на ЕС за модернизацията и реформирането на страната. Просто няма да им е до нас.
Това каза бившият премиер и бивш лидер на СДС и на ДСБ Иван Костов по бТВ в коментар за Брекзит. Костов в момента е директор Центъра за изследване и управление на риска. Бившият премиер добави към първия риск и втори - засилване на въздействието на авторитарните режими на Москва и на Анкара върху нашата страна.
Сред добрите новини Костов посочи, че Турция загуби "най-силния си и авторитетен съюзник" за членство в ЕС, както и че трусовете могат да намалят силно партизанщината и корупцията, свързани с усвояването на еврофондове.
Костов изненадващо се обяви, че трябва да настояваме да се премахнат европейските субсидии и да се трансформират в европейски инвестиции, а инвеститорите да придобиват собственост. Той смята, че сега е моментът нашите политици да поискат значително намаляване на администрацията в Брюксел и значително намаляване на разходите за тях.
Бившият премиер, който е и доцент по икономика, не видя нищо катастрофално в курса от 0,81 паунда за евро, какъвто е той в момента, защото преди 5 години курсът е бил за 0,88 лири за евро. По-евтината валута на първо време ще стимулира британския износ, допълни Костов.
Според политика обаче има още рискове за България, макар че нямаме банка с английско участие.
Това обезценяване първо засяга компаниите, които се търгуват на борсата. И второ – всички, които инвестират или са инвестирали суми на лондонската борса с оглед да извличат доходност – пенсионни фондове, застрахователни институции. И тъй като и българските такива имат експоцзиции навън, ако имат на лондонската борса, вероятно са част от тези, които в момента търпят щети.
Според икономиста поддръжниците на референдума като Найджъл Фараж са излъгали гражданиите си дори по повод това колко пари реално внасят в ЕС.
Фараж им каза: 350 млн. седмично внасяме за ЕС - ще ги насочим в здравоепазване. Но тази сума означава 18,5 млрд. годишно и надвишава около 2 пъти и половина нетната вноска - или това, което в европейския бюджет се нарича оперативно бюджетно салдо.
За 2013 г. британците са внесли 8,641 млрд. евро. Това е сравнимо с доста по-малката и бедна икономика на Италия. Това е 6,18 % от приходите на Съюза. Но са 0,44 % от БВП на Великобритания.
Освен това е 1,19 % от бюджетните приходи на Великобритания. А и има таван от 1,23 % - не може ЕС да иска повече от страните-членки.
Това трябва да се отговори на всички, които спекулират с темата колко ЕС взима от своите членки и ги харчи "за бедни страни" – както се произнесе г-н Путин в началото на една кампания. Става въпрос за много малка сума - това са фактите.
Запитан за положението и намеренията на Русия, Костов каза, че занапред ще виждаме "дългата й сянка":
Тя се изразява в контраатаката на Русия - да реагира на натиска със санкциите, в които участваше целият ЕС.
Контраатаката е да се разпадне ЕС, преди Русия да е изчерпила всичките си финансови резерви. А тя ще ги изчерпи реално в средата на следващата година. Не го казвам аз, казват го руски анализатори, обясни Иван Костов.
Той прогнозира, че ако това се случи, страната може би ще пусне облигации и ще излезе на свободния пазар, за да финансира собствените си разходи.
Източник: Клуб Z, 22.06.2016 г., Снимка Архив Клуб Z
