Ако влезете в казанлъшкия "Лидл" за вода, внимавайте да не излезете с дарение от 30 евро. Аз почти успях. Тази история е колкото за моята наивност, толкова и за пълното бездействие на тези, които трябва да ни пазят.
Случката е от вчера, около 13:00 часа. Влизам в магазина и по традиция се забивам на щанда с инструментите. Докато размишлявам върху поредната ненужна, но примамлива вещ, някой ме потупва по рамото. Обръщам се – спретнат, добре облечен младеж. Първата ми мисъл, разбира се, е че го познавам, но просто не мога да се сетя откъде. Нормално, при запознанство обикновено помня само моето си име.
Преди да смогна да реагирам, той ми подава папка с подписка. Не говори, само жестикулира. Ясно, момчето има говорен проблем. Каузата в папката беше безупречна, от онези, които те карат да се чувстваш добър човек: "Подписка за изграждане на дневен център за глухонеми деца и център за настаняване на деца сираци". А и "доброволецът" пред мен – "глухоням". Как да откажеш? Подписах се веднага, вече се потупвах мислено по рамото за проявената гражданска съвест.
Оказа се, че съвестта ми има цена, надраскана в ъгъла на листа – 30 евро. Аз, разбира се, кеш почти никога не нося. Изрових от тайните си дребни пари едни десет лева от калъфа на телефона и смутено започнах да обяснявам, че разполагам само с това. И тогава стана интересно. Момчето с "говорния проблем" изведнъж стана изключително настоятелно. Тишината беше заменена от ръкомахания и почти членоразделни звуци, които ясно показваха, че иска още. Направо ми каза, че виждал, че имам още пари.
В този момент ми стана ясно, че съм в схема. Дръпнах се изнервено и си тръгнах с количката, но след няколко крачки реших, че това няма да стане така. Тръгнах да търся "самарянина", но той вече се беше изпарил. Тук започна и същинската част.
Безумната реакцията на "Лидл"
Отивам при една служителка, обяснявам какво се е случило. Реакцията ѝ беше класическото безизразно вдигане на рамене. Поисках управителя. Човекът дойде, изслуша ме и ми изнесе една лекция по корпоративно успокояване: "Ще обърна внимание на охраната да са по-наблюдателни". На въпроса ми няма ли да погледнем камерите ВЕДНАГА, докато човекът е още наоколо, отговор нямаше. Господа от "Лидл", в магазина ви необезпокоявано оперират измамници. Това, че си затваряте очите, не ви прави по-малко отговорни.
Звъня на 112. След любезно изслушване и малко успокояваща музика, ми беше съобщено, че сигналът е предаден. Полицията щяла да изпрати екип да... "дебне на паркинга". Не да влезе, не да изиска записите, а да дебне отвън. За да се случи нещо повече, аз трябвало да отида в районното и да пиша жалба. С други думи, ако искаш справедливост, първо трябва да преминеш през нашето бюрократично трасе.
Тази схема не е от вчера. Интернет е пълен с разкази за същите тези "глухонеми" доброволци. Това не е работа за "дебнене на паркинга", а за реални действия. Или събирането на глоби от скорост е единственият ви приоритет, защото е по-лесно и по-доходоносно?
Към "Лидл"-България: Сигурността в магазините ви е под всякаква критика. Реакцията на персонала ви е неадекватна. Започнете да се държите като отговорна компания, на чиято територия се случват престъпления.
Аз се отървах с десет лева. Но докато едните си вдигат раменете, а другите "дебнат по паркинзите", тези хора ще продължат да събират по 60 лева от следващия наивник. Време е да си свършите работата.
Иван Янев
