"Изкуствен интелект" с 45 процента, "сглобка" с 37 на сто и "времеубежище" с 35 процента от гласовете са знаковите думи - България

"Изкуствен интелект" с 45 процента, " сглобка " с 37 на сто и " времеубежище " с 35 процента от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023 година за България. Това е изборът на хората в станалото традиционно проучване "Думи на годината" на платформата за грамотност "Как се пише?". В челната десетка се нареждат още " война ", " Шенген ", " демонтаж ", " ротация ", " Букър ", " евроантлантик " и PISA, съобщиха организаторите на инициативата. Кампанията цели чрез езиковите нагласи да проследи общественото мнение за това кои са били най-важните теми през изминалата година. В онлайн анкетата всеки имаше възможност да гласува за три лайтмотива на 2023-та. В проучването отново се включва и класация на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език с помощта на анализа на системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадение между двете класации е споменаването на "война". Словосъчетанието победител "изкуствен интелект" ни свързва с глобалните тенденции. Употребата му се е повишила почти пет пъти в сравнение с 2022-ра, отбелязват организаторите на инициативата - д-р Павлина Върбанова, създателка на "Как се пише?", и Доротея Николова, учителка по български език и литература, и журналистка. "Тази година наблюдаваме нещо положително, а именно пробив в политическите теми чрез още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата - " времеубежище " и " Букър ", и са свързани с романа на Георги Господинов ", обръща внимание д-р Върбанова. Изглежда, че гласувайки за "изкуствен интелект" и "времеубежище", се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, допълва тя. Думата " война ", която водеше класацията при предходното изследване, сега е на четвърто място, и то с чувствително изоставане от първите три, посочва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме дори към немислимото доскоро, макар че вече се води още една война - в Близкия изток. "Сглобка" и "времеубежище" са от рубриката "и ний сме дали нещо на света". Първото - с малко ирония, второто - с много гордост", коментира Веселина Седларска, член на журито на кампанията. Тя е убедена, че с тези думи ще останем в световната политика и световната литература, което потвърждава международния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината. Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е категоричен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е между евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на местна сцена се разиграва в политическа битка срещу демонтажа на Паметника на Съветската армия. Според него сглобката, въпреки иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като "Времеубежище" са техни посланици в него. "Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на реалността, или реалността подражава на него. Просто ми се иска "война" да спре да звучи актуално и да изчезне от списъка", отбелязва д-р Иван Ланджев, който е сред членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има добри новини, защото в класацията са включени и думи постижения - маркери на успехи, които ще останат. "Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли", казва той. Проучването сред нагласите на хората премина в три етапа . В първия - от 8 до 12 януари, всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на "Как се пише?" във Фейсбук и Threads, както и в Х. Обобщеният списък съдържаше 195 различни думи и изрази. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове петчленното жури отся десет. Кои три от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, последен етап. През 2022-ра на челни позиции бяха "война", "инфлация", "Украйна" и "избори ". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума "преценям", "антиваксър" и "изчегъртване". Журито в допитването отново беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова - създателка на платформата "Как се пише?", доц. Георги Лозанов - философ и медиен експерт, Веселина Седларска - журналистка и писателка, Доротея Николова - учителка по български език и литература, и журналистка, и д-р Иван Ланджев поет и есеист. Медиен анализ Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika с помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, стъпва на проверени 10 милиона и 600 хиляди публикации в 9730 информационни онлайн източника за периода 1 януари - 31 декември 2023 г. 20-те най-често споменавани думи са: "България", "Русия", "Украйна", "Европа", "САЩ", "дете", "помощ", "война", "политика", "министър", "цена", "подкрепа", "президент", "семейство", "правителство", "партия", "избори", "управление", "парламент", "комисия ". Прави впечатление, че от съществителните нарицателни първата дума е "дете" и употребата й е нараснала в абсолютна стойност в сравнение с 2022-ра, докато стойностите на почти всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е причината за това - още повече че през годината бяха представени обезпокоителни резултати от тестове, показващи високо ниво на функционална неграмотност сред младежите. От първата двайсетица в сравнение с предишния период са отпаднали "газ", "енергия" и "икономика", а на тяхно място са се изкачили "семейство", "избори" и "комисия". Това, че абсолютните стойности на най-често употребяваните 20 думи чувствително са намалели в сравнение с предходната година, насочва към извода, че водещите теми в медиите са се диверсифицирали. За първи път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов , следван от Владимир Путин , Румен Радев , Николай Денков , Иван Гешев , Кирил Петков , Володимир Зеленски , Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев. Интересно е да се отбележи, че Борисов сега възвръща преднината си от предишни години . Можем да проследим, че той е бил отново на първа позиция през 2021-ва, докато за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на четвърто място. Всички попаднали в класацията личности са политици с изключение на Илън Мъск и Кристиано Роналдо. Споменаванията на кандидатите за кмет на София през 2023 година също показват любопитна, но и очаквана динамика . Проследени са представителите на ПП-ДБ - Васил Терзиев, на ГЕРБ-СДС - Антон Хекимян, и на "БСП за България" - Ваня Григорова . Най-споменаван е Терзиев , следван от Хекимян и Григорова , като между последните двама разликата е минимална. При сравнение с предходната 2022 година анализаторите засичат трудно обяснима аномалия при медийните споменавания на кандидата за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За кратката си кампания той е успял да се изкачи от 544-то място през 2021 г. до 9-о място, а подобни амплитуди не се наблюдават при останалите кандидати за премиер в периода 2021 - 2023 г., отбелязват организаторите на кампанията.