Президентските и парламентарните избори в Тайван, насрочени за 13 януари, могат да се превърнат в най-интересното международно събитие в началото на новата година. Сама по себе си почти непризнатата Китайска република с население от 23,5 милиона души едва ли би предизвикала такъв интерес сред световната общност. Дори значителната ѝ икономическа тежест (2/3 от БВП на Русия) и ключовата ѝ роля в производството на мощни чипове едва ли биха оказали голямо влияние върху информационните потоци, които „измиват“ войните в Украйна и Близкия изток, пише за Завтра.ру руският анализатор Юрий Тавровский.
„Някои експерти обаче прогнозират началото на нова голяма война именно заради изборите в Тайван. Подобна война действително е целта на многоходовата игра, която САЩ играят, за да отслабят Китай, от който Тайван е неразделна част.“
„След като обединява Средното царство и провъзгласява Китайската народна република на 1 октомври 1949 г., правителството на Мао Дзедун всъщност продължава военните операции в различни отдалечени райони на страната. Тибет например е окончателно анексиран едва през 1951 г. Имало е и други основни цели за финализиране на операциите на НОАК (Народно-освободителната армия на Китай), включително Тайван.“
„Повече от 2 милиона войници и функционери на партията Гоминдан, управлявала Китай в продължение на десетилетия и току-що загубила ожесточена гражданска война от комунистите, бягат на 6-милионния остров. Малцина се съмняват в успеха на подготвяните червени войски, особено след като Америка е обърнала гръб на провалилата се партия Гоминдан и нейния лидер Чан Кайши.“
„Но през 1950 г. избухва Корейската война. През октомври Мао Дзедун хвърля най-добрите си войници, за да спаси победения Ким Ир-сен, а американците преразглеждат отношението си с Чан Кайши и вкарват кораби от 7-и флот в Тайванския проток. Самият остров Тайван се превръща в „непотопяем самолетоносач“, от който американците заплашват многолюдните градове на съседните крайбрежни провинции на Китайската народна република“, пише Тавровский.
Решавайки да “ формализира отношенията“, Вашингтон подписва „Договор за сигурност“ с Тайпе през 1954 г. и разполага на острова части на американските военновъздушни сили, военноморския флот и морската пехота. Армията на Гоминдан е превъоръжена с модерни оръжия, започва производството на собствени оръжия, а през 1961 г. дори стартира ядрена програма. Чан Кайшъ се подготвя сериозно за реванш на континента и затова оставя в донесената от континента „Конституция на Република Китай“ разпоредба за единството на Поднебесната империя. След като установява строг военен режим, създава ефективна система на взаимодействие между държавната и частната икономика, получавайки щедра помощ от отвъд океана, Чан Кайши превръща Тайван още през 60-те години в един от „азиатските тигри“. Успехите му контрастират с хаоса на „Големия скок“ и „Културната революция“ в континентален Китай, което поражда настроенията за особена „тайванска идентичност“.
„Комфортното съществуване под американския „ядрен чадър“ е могло да продължи дълго време. Но Вашингтон вижда възможност да улови много по-голяма риба. За да привлекат Китай на страната на Запада, САЩ позволяват през 1971 г. Тайван да бъде изключен от ООН, където заема мястото на КНР. През 1978 г. Вашингтон установява дипломатически отношения с Пекин, докато тези с Тайпе са прекъснати. Вярно е, че Конгресът на САЩ приема „утешителен“ закон, който предвижда продължаване на доставките на оръжие. Тази вратичка впоследствие спомага за превръщането на Тайван отново в лост за натиск върху Пекин.“
„С преминаването на КНР на страната на Запада по инциатива на Дън Сяопин в конфронтацията със социалистическия лагер враждебността към „Червен Китай“ и използването на Тайван за оказване на натиск върху него отпадат от дневния ред за няколко десетилетия. Но успехите на политиката на „реформиране и отваряне““, постигнати от Дън Сяопин и неговите последователи с помощта на Запада, започват да тревожат и най-далновидните политици“, се казва в материала.
„По време на посещението на тогавашния американски президент Барак Обама в Пекин през 2009 г. на Пекин е предложена ролята на „по-малък брат“ в глобалния тандем САЩ-Китай „Г-2“. Китайците обаче вече не са доволни от втората роля и след завръщането си във Вашингтон Обама нарежда да се пристъпи към „сдържане“ на КНР. Неговият държавен секретар Хилари Клинтън обявява стратегията „Завой към Азия“ и военните сили започват да се насочват към тази част на света. Военните съюзи в Тихия океан са подновени, а военните бази в Япония, Южна Корея и Филипините са укрепени. За икономическо сдържане е измислен търговският блок „Транстихоокеанско партньорство“, в който Китай, най-голямата икономика в региона, не е поканен.“
„Разбира се, големите доставки на оръжия за разбунтувалия се остров са възобновени. ЦРУ започва спешно да изгражда антикитайски организации, като набляга на стимулирането на чувствата за „тайванска идентичност“ и превъзходството на „демократичен“ Тайван над „авторитарен“ Китай. Демократичната прогресивна партия (ДПП), която поема курс към „суверенитет“ – окончателно отделяне на Тайван от Царството на Средния Изток – се превръща в изразител на такива настроения. За първи път сепаратистите печелят изборите през 1968 г. Оттогава борбата между ДПП и Гоминдана продължава с променлив успех, а следващата битка ще приключи на 13 януари.“
Малко вероятно е тези избори да доведат до така желаните от Вашингтон катастрофални събития. Кандидатът за президент на управляващата ДПН, настоящият „вицепрезидент на Тайван“ Лай Цин-дай, вече заяви, че няма конкретни планове за започване на сложни процедури за обсъждане, още по-малко за юридическо оформяне, на декларацията за „независимост“. Той приема, че Тайван вече е независим от Пекин. Хоу Ю-ин, кандидатът на Гоминдан за кмет на главния град на острова – Тайпе, подчертава, че в действащата „Конституция на Република Китай“, т.е. на Тайван, ясно е посочен принципът на „единен Китай“. Гуо Уен-дзъ, който представлява новосформираната Народна партия, не се разглежда като реален съперник на лидерите на другите две партии. Той също не е привърженик на „независимостта“ и говори за континентален Китай и Тайван като за „едно семейство“. Като кмет на Тайпе от 2014 до 2022 г. той активно насърчава контактите с КНР.“
„Единственият шанс да се изостри ситуацията и да се провокира Пекин към превантивни действия е да се организира бунт на провокатори по модела на бунтовете в Хонконг през 2019 г. Тогава групи екстремисти, предимно млади хора, се възползваха от натрупаното недоволство на населението на Специалния административен район Хонконг (официалното име на Хонконг) и организираха погроми в Законодателното събрание, на метро и железопътни гари и дори превзеха международното летище на Хонконг. Само присъщото на Си Дзинпин „стратегическо търпение“ позволи да се откаже от използването на вътрешни войски, стоящи на границата, и да разреши ситуацията.“
„Междувременно хонгконгските бухалки използваха сценария на тайванските съмишленици. Припомняме, че през 2014 г. отряди от млади хора превзеха сградата на парламента в Тайпе и щурмуваха администрацията на президента Ма Ин-джоу, ръководител на партията Гоминдан. Той се сближи с КНР и насърчи сключването на споразумение за улесняване на „континенталните“ инвестиции в Тайван. Изключително изгодно за бизнеса и населението на острова, това споразумение рязко отслаби позициите на сепаратистите от партията ДПН. Този кръг на конфронтация беше спечелен от сепаратистите. През 2016 г. ДПП спечели президентските избори и оттогава Тайван се ръководи от Цай Инг-уен.“
„Липсата на бърза и драматична промяна в Тайпе, независимо от изхода на настоящите избори, няма да означава, че ще липсват последици в регионалната или дори глобалната ситуация. Военната намеса на Китай е практически изключена – тази очевидна истина беше потвърдена от Си Дзинпин пред Байдън по време на срещата в Сан Франциско. Максимално възможната реакция дори на неблагоприятни събития е кратка икономическа блокада на острова, като например тази след пристигането на Нанси Пелоси през август 2022 г. Американците няма да отидат и по-далеч от придвижването на групи самолетоносачи в близост до Тайван и в Южнокитайско море“, смята Тавровский.
„Бъдещите събития ще се развият в зависимост от резултатите от изборите. Победа на сепаратистите ще влоши още повече военната и икономическата ситуация от двете страни на Тайванския проток. Китайските самолети и кораби все по-често ще провеждат маневри, демонстрирайки готовността си да осъществят обединението не само с мирни средства. Търговските и икономическите връзки, чийто обем е впечатляващ – инвестициите на тайвански фирми в континенталната част на страната надхвърлят 200 млрд. долара, а двустранната търговия през 2022 г. е 320 млрд. долара – могат да пострадат. Над един милион тайванци са постоянно установени в КНР – бизнесмени, инженери, лекари, учители, артисти. Непосредствено преди изборите Пекин обяви някои ограничения за тайванските фирми….“
„Победата на привържениците на единен Китай според формулата на Дън Сяопин „една държава, две политически системи“ не само ще облекчи военното напрежение, но и ще увеличи взаимноизгодното бизнес сътрудничество. Изграждането на магистралата Пекин-Тайпе може да бъде символ на завръщането към нормалността. Планира се тя да пресече Тайванския проток чрез подводен тунел с дължина около 120 км. Китайците вече са отработили технологията на подобни съоръжения при изграждането на подводния мост Джухай-Хонконг. Цената от 50-60 милиарда долара е съвсем достъпна. Всичко, което е необходимо, е политическо решение и от двете страни“, отбелязва материалът.
„За Вашингтон победата на сепаратистите би означавала продължаване на използването на „тайванския лост“ за оказване на натиск върху Пекин. Американските стратези ще се опитат да вкарат Пекин в „тайванския капан“, подтиквайки го да нанесе превантивен удар срещу „разбунтувалите се сепаратисти“. Повторение на „украинския сценарий“ е малко вероятно, но не е изключено.“
„Победата на разумните сили може да накара Вашингтон да се откаже от тайванската карта, а „зачитането на волята на тайванския народ“ може да се превърне в удобен претекст за прекратяване на скъпоструващата и неефективна намеса в делата на Китай. Губещите от ДПП ще бъдат бързо забравени. Предателството на стари клиенти винаги е било любим похват в арсенала на Америка. Това със сигурност се обмисля в Тайпе днес, в навечерието на изборите на 13 януари“, заключва материалът.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: informiran.net и се абонирайте за нас в Facebook: . .
