Жал ми е за злобните хора, че постоянно се мъчат, горките, с тежките чувства отровни, които най-често изпитват.

Жал ми е за злобните хора, че постоянно се мъчат, горките, с тежките чувства отровни, които най-често изпитват. Не знам как се живее със злоба, но отстрани не изглежда добре, скритата некрасива природа и отвън е със сърдито лице. Винаги външният облик, отразява сърцата човешки и със злоба тъмен е облак, а с обич е слънце горещо.  Злобата превръща човека  във кисел и мрачен субект, който се сърди на всеки, че все нещо не му е наред. Злобните са винаги прави, а другите хора са грешни и с риск за своето здраве, те воюват все безутешно. Злобните нямат спирачки, по пътя към общия крах, живеят с лоши привички, които на всички вредят. Злобните никого не обичат, те и себе си ненавиждат дори, и на лицата им е често изписано, че пъклен огън ги вътре гори. Жал ми е за злобните хора, но как да им помогне човек, те сякаш се хранят със злоба и всичко за тях е проклето. Не знам как се живее със злоба, но злобните не изглеждат добре, скритата им злобна природа, неизменно ги променя към зле. Жал ми е за злобните хора, че живеят с отровно сърце и често за всички се моля – да ги видя със сияйно лице!..          Валентин Начев