Пак чужденците пишат по световните медии за България и за избора на генерален секретар на ООН. Не, не е правилно казано - просто сред нашите публицисти (за голямо съжаление на някои и за радост на други) няма автори от световно значение, които биват публикувани по световните медии, с изключение на Иван Кръстев и неговата постоянна колонка в "Ню Йорк Таймс". Съответно, трябва да разчитаме на хора от други националности, които да ни обясняват кое как е.
Ние, като читатели, трябва обаче да сме наясно какво от написаното е смислено и какво - не толкова.
Днес е хубав ден за сравнения - имаме цитираната статия в блога на "Файненшъл Таймс" (на английски език) и една друга в английския "Таймс", която обаче е преведена на български от Club Z на Svetlana Djamdjieva. И двете статии са писани от англичани.
Първата е от Дейвид Кларк, председател на фондация "Русия", бивш съветник на британския външен министър Робин Кук (лейбъристката партия). Втората е от сегашния британски депутат и консерватор, т.е. опонент на лейбъристите, Андрю Мичъл.
Всеки от вас може сам да прецени коя от двете статии е по-добре подплатена с аргументи и факти (разбира се, с уточнението, че трябва да знаете и английски); аз ще помогна на хората, които не са на "ти" с английския.
Във "Файненшъл Таймс" Дейвид Кларк прави обективен преглед на гласуването в ООН до момента, като обяснява какви са позициите на постоянните членки на Съвета за сигурност - Китай, Франция, Великобритания, Русия и САЩ. Русия иска кандидатът да е от Източна Европа, САЩ искат кандидатът да е жена. Може би за пръв път някой казва публично нещо, за което повечето познавачи на историята на Балканите са наясно: предпочитаният кандидат на Русия е Вук Йеремич. Ако някъде видите хора, които пишат, че това не е вярно, че всъщност Русия предпочита българския кандидат, посочете им историческите факти, свързани с поведението на Русия, когато става дума за отношенията между България и Сърбия. Посочете им факти още от 1878 г. насам. Попитайте ги какво знаят за Съединението и Сръбско-Българската война. И за войните от 1912-1913 г., после и за времето след 9-и септември, та чак до наши дни. Ако все още не са наясно, няма как да ги убедите с факти - те си имат мнение и никакви факти не могат да го променят.
Но все пак прочетете в статията на г-н Кларк подробности от най-новата история около работата на г-н Йеремич в ООН - подробности, които не са известни у нас.
След като отбелязва и другите кандидати, Кларк се спира на логични избор: успешният кандидат трябва да е жена и от Източна Европа. Това оставя две дами: Наталия Герман (Молдова) и Ирина Бокова. Г-жа Герман има само три подкрепящи я държави и 10, които не я подкрепят. Бокова е с резултат 7:7, но авторът я определя като по-добрият избор - образована в Русия и САЩ, работила с НАТО, ползваща се с подкрепата на хора от вътрешното обкръжение на Хилъри Клинтън (в "Уол стрийт джърнъл" преди месеци имаше статия за Бокова със заглавие "Кандидатката на Клинтън").
И сега сравнете тази статия с другата, на г-н Мичъл. Едностранчиво написана и с подзаглавие, което директно удря срещу българката, той реално има един-единствен аргумент срещу Бокова: "Тя е останка от комунистическото минало и по мнението на всички е бедствие като генерален директор на ЮНЕСКО."
Само в това изречение се срещат поне три противоречия.
Първото е, че по логиката на господина, всеки човек от Източна Европа е "останка от комунистическото минало". По сходна логика, някой би могъл да каже, че всеки по-възрастен германец би трябвало да е "останка" от нацисткото минало. Някои са "останки" и от това, и от другото, гедерейското, т.е. комунистическо минало. Пък всеки американец, който е по-стар от 60 години, вероятно ще е "останка от миналото на сегрегацията"?
Второто и третото противоречие - че имало някакво "мнение на всички", че управлението на Бокова в ЮНЕСКО било бедствие. След като е преизбрана успешно за втори мандат, очевидно е, че не всички са на това "мнение". Нещо повече - всички са я преизбрали, значи вместо "всички" трябва да е "никой". Но и нещо повече - "по мнението на" означава, че става въпрос не за факти и аргументи, а за мнения. Мнения, неподплатени с факти, са точно това - празни мнения.
Мнението на британския консерватор, който има интерес на поста генерален секретар да е човек, представляващ Запада, е лесно обяснимо.
Трудно е да се обясни защо има нашенци, които се хващат на такива едностранчиви мнения, както и други нашенци, които са готови на всичко, само и само нашият кандидат да не успее.
За мен обяснението на нашенската злоба и завист се крие в бита и душевността на народа, задълбочено изследвани и описани от Иван Хаджийски и Алеко Константинов. За англичаните знам само, че са измислили поговорката, че няма вечни приятели, има само вечни интереси.
Четете и мислете, уважаеми хора!
Източник: Вени Марковски, facebook
