Тъжната история на малката Леночка,изгубила цялото си семейство
По време на блокадата евакуирали малко момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…
Нея я намерила специална бригада от момичета, и те изтощени – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали.
И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион:
Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била - крайно изтощено мъниче с голяма глава и тънка шийка…
Леночка вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала.
Всички мислили, че Леночка ще умре.
Много евакуирани деца вече умрели от силното изтощение - нямали сили да се хранят и да живеят... И да играят... И да дишат…
Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, направил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла, но кукла.С химически молив нарисувал очички, устнички и завъртулка за носле.
Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно:
„Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…
Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си.
Започнала да я люлее и да я милва. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама тя хапнала каша и залъче хляб…
Момиченцето оживяло. Защо ли? - Защото не трябвало да умира!... Понеже трябвало да живее, за да се грижи за куклата си...
Разбирате ли?!
КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА.
За такива, като това момиченце.
Когато пораснало, детето станало медицинска сестра и живяло дълги години.Ръцете й били винаги заети, а сърцето – пълно..."
"Исторические Фото"
