Голямо въодушевление избухна, дето потопихме риболовния кораб „Чавдар“ в морето край Созопол.
Аз като видя потопяване на кораб, и се сещам за „Титаник“ и никак не ми е въодушевено, но сега радостта е голяма, защото щял да се създаде изкуствен риф. И по рифове не съм специалист, но откъдето и да го гледам, потапянето на кораб е тъга.
Един местен черноморски ентусиаст сияеше от щастие, че за пръв път вижда кораб, който е на вода, да потъва пред очите му. Ами да вземе да се огледа наоколо. Да се поогледа наоколо и навсякъде ще види потапяне. Освен на кораба „Чавдар“ в Черно море ще види още един куп потапяния – на цели региони, на съдби, на морал, ще види едно огромно демографско и етническо потапяне, защото нашите потапяния нямат край.
Друг ентусиаст се надява още до края на годината бившият риболовен кораб „Чавдар“ да завъдел миди по себе си. Няма да хапна такава мида, която се е завъдила по изкуствено потопен кораб, да ме убиеш. Нито ще я разглеждам с научна цел.
Нашенският мини „Титаник“ щял да бъде използван за обучение на водолази. Дори президентът ни – генералът пилот, се гмурна днес във водата край Созопол. Какъв президент си в края на краищата, ако не обхванеш пространството на родината от небето до под водата?
Не искам да се заяждам, защото дълбоко уважавам желанието на човека въобще да обхване мирозданието – и въздушното, и водното, но понеже попитаха Радев дали заместничката му Йотова ще се кандидатира за президент, пред очите ми се появи следната аквасцена: Потъналият риболовен кораб „Чавдар“ на дъното, Радев и Йотова във водолазни костюми стоят един зад друг на върха на палубата на потъналия кораб, Йотова разперила ръце, Радев я придържа за кръста и около тях издайнически се носят нагоре балончета и балончета.
Има нещо сбъркано в тая работа – да се потапят кораби. Нищо, че я хвалят като екологична, туристическа, обучително-водолазна и рифова работа. Гледах как се килна настрани и как тръгна към дъното това шейсетгодишно риболовно корито „Чавдар“ и ме парна една мисъл – ами че ние сме набори с него – с потопения „Чавдар“. И потопеният „Чавдар“, и аз сме надскочили шейсетте и вече ни чака дъно ли? Ами какво ли да кажем за хиляда и триста годишната ни родина? Тя в океана ли да потъне и става ли риф от нея.
За себе си гарантирам, че не ставам за риф.
