Като чета нелепите драсканици в последните дни, които натрапват подмолно, че нацията била разделена във връзка с кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, ми дойде в повече. Замислих се как ли би изглеждала България, ако всички от Левски бяха обявили, че не приемат и няма да гледат Стоичков като звезда на Барселона. Нищо, че вкарва голове - той някога беше от ЦСКА. Нищо, че целият свят го признава - за нас ще си остане от червените. А ако случайно дойде ред да го номинират за "Златната топка", да започнем яростно ругаене по него, като припомняме къде е играл някога...
Сигурно ще си кажете, че сравнението е повърхностно, но като народ изглеждаме точно толкова смешно и нелепо в очите на света. Защо? Ами, защото Бокова е единственият българин, достигал някога толкова висока позиция на "световното първенство" на политиката, наречено ООН. Тя бе преизбирана два пъти подред от около 200 държави за шеф на най голямата организация в рамките на ООН. Тя е носител на Ордена на почетния Легион на Франция. Тя е добре приета както от президента на Съединените щати, така и от Путин, та чак до Далай лама и председателя на парламента на Израел... Тук по добре да не изброяваме, защото списъка е тягостно дълъг.
Колко би било хубаво домораслите политикани да се замислят поне за миг как изглеждаме като нация и те самите като "автори"? После да помислят кого обслужват? Дали това не са конкурентите на българската кандидатура, които срещу дребни суми ще препечатат в световните медии родните пасквили? Нелепо е да си казваме, че "Съединението прави силата", когато дребни души мазохистично показват пред света собствената си нищета и позорят народа ни.
Инж. Петър Константинов
